Диаболизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Nikyvoyage (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Nikyvoyage (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 2:
'''Диаболизмът''' (от лат. ''diabolos'' – „дявол“) е течение в изкуството, при което се акцентира на свръхестествените образи и явления, най-често свързани с неясни, загадъчни, тъмни сили. Диаболизмът е свързан още със [[символизъм|символизма]], [[декадентство|декадентството]], мистиката, [[ужаси|ужасите]] и други течения в изкуството. Като [[модернизъм|модернистично]] литературно направление акцентира върху интерпретациите на ирационалното, фантастичното, призрачното и гротескното. Нерядко диаболизмът се повлиява от [[митология|митологичните]] вярвания и произведения.
 
Диаболизмът е също течение в литературата, свързано с немския [[романтизъм]] и с [[готика|готическия]] роман. Диаболистичните литературни произведения са ангажирани с проникване в човешката същност чрез паранормалното. Диаболистите използват познати сюжети и мотиви, за да проникнат в тъмната среда на битието. В диаболистичното писане се използват активно [[парадокс|парадоксът]], [[ирония|иронията]] и [[гротеска|гротеската]].
 
Историческите корени на литературния диаболизъм могат да се открият в романтизма и в творчеството на [[Ернст Теодор Амадеус Хофман]] и [[Шарл Бодлер]]. Като направление в българската проза и поезия се налага през 20-те години на 20 век. Сред представителите на диаболизма в България са [[Светослав Минков]], [[Владимир Полянов]], [[Георги Райчев]] и др., а отзвук от него се открива и в творби на [[Чавдар Мутафов]], [[Емилиян Станев]] и др. Авторите, които оказват най-силно влияние върху развитието на българския диаболизъм, са [[Густав Майринк]] и [[Ханс Хайнц Еверс]].<ref>Първото подробно научно изследване, посветено на българския диаболизъм, се появява през 2018 г. под заглавието: „Гласовете на българския диаболизъм : Материали от конференция, София, 2-3 декември 2016 г.“ (София, Парадигма, 2018) ISBN 978-954-326-340-0</ref>