VII Благороден и лоялен Клавдиев легион: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м г. сл.н.е. ---> г; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Gallienus legio VII Claudia.jpg|мини|250px|''Gallienus'', LEG VII CLA VI P VI F, емблем на VII Благороден и лоялен Клавдиев легион]]
'''VII Благороден и лоялен Клавдиев легион''' (Legio VII Claudia) e [[Римска империя|римски]] [[легион]], съставен през [[58 пр.н.е.]] от [[Юлий Цезар]] и от [[Октавиан]] през [[44 пр.н.е.]] наново формиран.
Легионът участва с Цезар в битките в [[Галия]] през 58 пр.н.е. През 56 и [[55 пр.н.е.]] Legio VII участва в инвазията на Цезар в [[Британия (римска провинция)|Британия]]
Първият лагер на VII легион
[[Тилуриум]].
По време на бунта на далматинският управител [[Луций Арунций Камил Скрибониан]] през [[42]] г. легионът подкрепя император [[Клавдий]] и получава името '''
През [[56]]/[[57]] г. лагерът на легиона е преместен в [[Мизия]]. През гражданската война [[68]]/[[69]] г. Legio VII подкрепя [[Веспасиан]] и е преместен за последно в лагер [[Виминациум]] в [[Горна Мизия]].
От [[98]] до [[101]] г. легионът участва в подготовките за дакийските войни на [[Траян]]. Легионът строи например изкуствения път през скалистия бряг на
[[Тиберий Клавдий Максим]] служи в Legio VII във Виминациум като [[конник]] по времето на императорите [[Домициан]] и при [[Траян]] като ''explorator'' към края на войната открива скривалището на бягащия цар na [[даки]]те [[Децебал]] и го залавя. След самоубийството на Децебал, той занася главата му на император Траян в [[Ранисторум]] и е повишен в ''decurio''.
|