Константин II Асен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
сгрешена препратка - Михаил Дука е военачалник от 11 в. съвсем отделна личност от историка Михаил Дука от 15 в.
Редакция без резюме
Ред 24:
}}
 
'''Константѝн II Асѐн''', известен и като '''Константин С(т)рацимир''', е единственият син на цар [[Иван Срацимир]] и [[Анна Басараб|царица Анна]], дъщеря на влашкия княз [[Николае I Александру|Никола I Александър]]. Не е известно, дали получава царска титла.
 
Има две сестри, едната от които, [[Доротея Българска|Доротея]], става съпруга на краля на Босна - [[Твърдко I Котроманич|Твърдко I Кротоманич]]. През 1365 г. след като унгарският крал Людовик Анжуйски превзема [[Видин]], той изпраща цар Срацимир и цялото му семейство в хърватската крепост Хумник, където са държани в плен в продължение на четири години. <ref name="Пламен Павлов">Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006.</ref> През 1369 г. Срацимир и Константин са освободени, но принцеса [[Доротея Българска|Доротея]] остава като придворна дама на унгарската кралица Елисавета Кротоманич, която през 1374 г. я омъжва за братовчед си [[Твърдко I Котроманич|Твърдко I Кротоманич]].<ref name="Пламен Павлов">Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006.</ref>
Като престолонаследник участва заедно с [[митрополит]] [[Йоасаф Бдински]] в мисия в [[1394]] г. до османците, завладели [[Търново]]. В резултат на тази мисия във Видин са пренесени мощите на три светици – Петка, Филотея и Теофана.
 
Като престолонаследник Константин участва заедно с [[митрополит]] [[Йоасаф Бдински]] в мисия в [[1394]] г. до османците, завладели [[Търново]].<ref>Веселин Асенов, „Когато грехът надделя“, сп. „Българска история“, април 2018</ref> В резултат на тази мисия във Видин са пренесени мощите на три светици – Петка, Филотея и Теофана. По повод на същото това пребиваване на Константин в превзетия Търновград в една немска хроника от края на XV век е отбелязано, че цар Иван Срацимир две години след падането на Търново ''„благоволи да проводи превъзлюбения си син Константин... заради необходими и големи царски дела в казания Търнов“''.<ref>Веселин Асенов, „Когато грехът надделя“, сп. „Българска история“, април 2018</ref>“
 
През [[1404]] г. в свое писмо до [[Бургундия|бургундския]] [[херцог]] Филип по повод общи военни действия срещу османците император [[Сигизмунд Люксембургски]] посочва Константин II като владетел на България наравно с деспот [[Стефан Лазаревич|Стефан]] за [[Сръбско деспотство|Сръбското деспотство]] и войводата [[Мирчо Стари|Мирчо]] за [[Влашко]].<ref>Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 232. ISBN:978-619-7496-14-7</ref> В това писмо балканските владетели са изброени в географската последователност от дясното към лявото крило на един широк военен фронт като Константин дословно е наречен „известният Константин, прославеният император на България“, което показва ясно, че за Сигизмунд Видинското царство съществува както през въпросната 1404 г., така и в предходните години.<ref>Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 232. ISBN:978-619-7496-14-7</ref> Същата година цар Константин заедно със сина на [[Иван Шишман]] [[Фружин]] и войводата [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] започват настъпление срещу турците от Добруджа до Поморавието известно като [[въстание на Константин и Фружин]], при което османците са отхвърлени от източните и западни български земи. Според друга датировка началото на въстанието е в 1408 г.