Радио Свободна Европа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
|||
Ред 30:
== Дейност след 1989 г. ==
В периода след 1989 година радиото отваря свое бюро в [[София]], а централата се премества през 1995 година от Мюнхен в [[Прага]]. Директор на българския отдел в това време е [[Румен Трайчев]], емигрант от 1966 година. В радиото работят някои от най-добрите български журналисти на 1990-те години – [[Милен Минчев]], [[Георги Папакочев]], [[Георги Коритаров]], [[Красимир Лаков]], [[Елена Никлева]], [[Татяна Ваксберг]], [[Диана Иванова]], [[Екатерина Бончева]], [[Асен Гешаков]], [[Стояна Георгиева]], [[Румяна Червенкова]], [[Антони Георгиев]], [[Георги Стойчев]], Стефка Маймарева.
След [[Падане на комунистическите режими в Източна Европа|падането на социалистическите режими в Източна Европа]] нуждата от радиото в тях се обезсмисля, но за нуждите на пропагандата се поддържат емисии в Интернет и в социалните мрежи. Българската редакция на Радио „Свободна Европа“ съществува без прекъсване до 31 януари [[2004]] г., когато е закрита<ref name="bnr.bg"/><ref name="Predav"/> заедно с отделите за новите страни-членки на [[НАТО]] – [[Естония]], [[Литва]], [[Латвия]], [[Словакия]]. От 2004 до 2006 г. в България работи радио [[Нова Европа (радио)|„Нова Европа“]] – наследник на „Свободна Европа“. Понастоящем Радио „Свободна Европа“ е една от най-цялостните медийни платформи в света, която произвежда радио, интернет и телевизионни програми в страни, където свободната преса е забранена от правителството или не е напълно изградена. Радио „Свободна Европа“ излъчва на 26 езика в 22 държави, включително Афганистан, Иран, Русия и Средноазиатския регион. Също така достига и до рускоезична аудитория в 26 държави (12 извън региона на „Свободна Европа“) и в световен мащаб чрез цифровата телевизионна мрежа Current Time.<ref name="bnr.bg"/>
| |||