Кристиан Август фон Валдек-Пирмонт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „thumb|140px|Кристиан Август принц фон Валдек '''Кристиан Август фон В...“
 
Редакция без резюме
Ред 6:
Кристиан Август е приятел на изкуството и както родителите му е очарован от древността. Затова той пътува до Италия, където известно време придружава [[Йохан Волфганг фон Гьоте]], който се изказва много добре за него. По-късно той допринася много за голямата антична сбирка в двореца резиденция Аролзен.<ref>Bericht über die Ausstellung Antikes Leben in Arolsen</ref>
 
Кристиан Август започва военна служба в чужбина. През 1770 г. той е [[лейтенант]] в австрийския драгонски регимент Нр. 39 „Карл Август пфалцграф Цвайбрюкен-Биркенфелд“ и след една година командир на регимента. Като доброволец той участва на руска страна в [[Руско-турска война (1768 – 1774)|Руско-турската война (1768 – 1774)]] срещу Османската империя. През 1773 г. той се връща обратно като [[полковник]] в своя австрийски регимент. През 1781 г. императорът му дава този регимент, който започва да се нарича Драгонер-Регимент Нр. 39 „Принц Валдек.“ През 1784 г. той издава произведението „Kleine Berichtigungen über Versuch einer Geschichte des bayerischen Erbfolgekrieges.“ Валдек служи през 1788 г. при фелдмаршал [[Ернст Гидеон фрайхер фон Лаудон|Ернст Гидеон фон Лаудон]] в [[Руско-турска война (1787 – 1792)|австрийката османска война (1787 – 1792)]] . Той печели битки и е повишен на [[фелдмаршал-лейтенант]]. Като такъв Кристиан Август фон Валдек командва през 1792 г. дивизия срещу французите. При изучаването на крепостта [[Тионвил]] той е ранен и загубва лявата си ръка.
 
Той е изпратен във Виена и по нареждане на кайзер [[Франц II]] изработва план за операциите на общата австрийско-пруска войска в Райнланд, който обаче не е акцептиран от прусите. Той успява да убеди пруския крал за офензива в [[Елзас]]. При генерал [[Дагоберт Зигмунд фон Вурмзер]] (1724 – 1797) той получава командването на австрийска трупа. Той печели битки против французите. През 1794 г. той получава главното командване на австрийската Рейн-войска. Той е награден с ''командирския кръст'' на „Ордена [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]]“ и става генерал на кавалерията.