Разлика между версии на „Петрич“

[[Файл:Gr Petrich curkva Sv Bogorodica.jpg|мини|220п|Църквата „Успение Богородично“]]
[[Файл:Seal of the Petrich Bulgarian Municipality.jpg|мини|220п|Печат на Петричката българска община с надпис „Опщина петричка каза“ от 1872 година]]
По времето на Възраждането Петрич се изправя за нов живот. В него се разгаря упорита борба срещу [[гърцизъм|гърцизма]] за налагане на българския език в училището и църквата. ГръцкотоВ училище1855 егодина вза къщатаучител нав Иван Попманолев, подарена отжена му на църквата „Успение Богородично“. В 1855 годинаграда е назначен хилендарски монах българин, който като вижда, че в Петрич никой не говори гръцки, започва да преподава на български, но скоро е уволнен. След 1856 година [[Панчо Попмихов]] открива частно училище, в което преподава на гръцки и на български.<ref name="Тасев 29">{{cite book | title = Борба за национална просвета в Мелнишкия край | last = Тасев | first = Христо | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1987 | edition = | publisher = Народна просвета | location = София | isbn = | doi = | pages = 29 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> През 1857 г. с труда и средствата на цялото християнско население от града се изгражда църквата „[[Успение Богородично (Петрич)|Успение Богородично]]“. В храма се въвежда богослужение на гръцки език, а в двора му се разкрива гръцко училище. То се помещава в къщата на Иван Попманолев, подарена от жена му на църквата „Успение Богородично“.<ref name="Тасев 29">{{cite book | title = Борба за национална просвета в Мелнишкия край | last = Тасев | first = Христо | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1987 | edition = | publisher = Народна просвета | location = София | isbn = | doi = | pages = 29 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> През 1868 г. завършва строежът на първата българска църква „[[Свети Николай (Петрич)|Свети Николай]]“, която се превръща в център на борбите на българското население срещу гръцката пропаганда. През същата година в Петрич е основана и първата [[Петричка българска община|българска църковна община]], която се утвърждава в главен обединителен център на българите в Петричко.<ref>Тараков, Тодор. „Българската църковна община в Петрич (1868 – 1878)“. – В: „Пирински край. Краеведски изследвания“. Благоевград, 1996, с. 35 – 40</ref> С нейно съдействие през 1873 г. се открива първото новобългарско училище от йеродякон [[Агапий Войнов]] от [[Кюстендил]]. След него до 1876 г., като учители в града работят Ефтим Поптраянов от [[Пехчево]] и Димитър Филипов от [[Радовиш]].<ref>Ванчев, Йордан. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.84.</ref> В 1876 година след [[Априлско въстание|Априлското въстание]] българското училище е затворено, а гръцкият силогос изпраща в Петрич безплатен гръцки учител.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 160 – 161.</ref>
 
По силата на [[Санстефански договор|Санстефанския мирен договор]] от 1878 г. градът влиза в пределите на освободена България. На 20 май 1878 г. българската община в града се присъединява към [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]] до Великите сили с искане за влизане в сила на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към България, с подписите на [[Стоян Марушкин|Стоян Георгиев]] и [[Георги Урумов]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 659.</ref> Съгласно клаузите на [[Берлински договор|Берлинския договор]] Петрич е върнат обратно на Османската империя, където остава до 1912 г.[[Файл:Bulgarian Macedonian Memorandum to the Great Powers 1878 04.jpg|мини|220п|Страница от Мемоара от 20 май 1878 г. с подписите на петричките представители и печата на общината]]