Българска земска войска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Unlinked: Васил Андреев |
|||
Ред 53:
=== Самостоятелни отряди (1810 – 1811) ===
Въоръжените сили от българи в помощ на руската армия в Руско-турската война започват да се създават през [[1810]] г. Образувани са 4 самостоятелни доброволчески отряда<ref>[https://books.google.bg/books?id=WN3_AgAAQBAJ&pg=PA198&lpg=PA198&dq=Болгарское+земское+войско+1810&source=bl&ots=egk0mrzzWo&sig=8UgFcy6J5j0LE7BDwWH15CmMogE&hl=bg&sa=X&ei=EgX9VNLBCejCywPg9oCgCQ&ved=0CD0Q6AEwBQ#v=onepage&q=Болгарское%20земское%20войско%201810&f=false Г. Г. Литаврин, Краткая история Болгарии, стр. 198]</ref> при руската армия със съдействието на Софроний Врачански и неговите привърженици след призивите му към българите и към Русия и за освобождение на България с въстание в страната, комбинирано с руска намеса. Отличават се водачите Никола Вукич, Тодор Даскалов, Павел и Димитър Македонски. От вътрешността на България свещеници и учители изпращат сведения за броя и местоположението на турските войски. Отличават се свещеникът Пантелеймон от Свищов, габровският търговец
Голям е броят на хайдутите, присъединили водените от тях чети към русите в тази война против турците. Известен е Златьо Кокарчоолу от Сливен, паднал в тежък отчаян бой с турци в 1810 г. край Сливен, след като заклал 35 души около себе си, докато най-сетне се подпалил барутът в чантата му и така бил разкъсан от взрива. Известен е и Коньо от [[Драгоданово|Драгуданово]] „брадатият войвода“, прекарал в Балкана от 1810 чак до 1825 г., макар и да имал повече от 100 сражения с турците, изгубил само 2 души, починал мирно в Букурещ<ref>[http://www.promacedonia.org/ki/ki_31.htm К. Иречек, История на българите, стр. 565]</ref>.
| |||