Паметници на културата в Копривщица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 6:
[[Файл:Бозова къща и Калъчев мост.JPG|мини|„Бозова“ къща и „Калъчев“ мост]]
* '''Къща музей на [[Любен Каравелов|Любен]] и [[Петко Каравелов]]и'''
Комплексът е строени от местни майстори в продължение на 25 г. Най-старата сграда е зимната сграда, построена през 1810 г. след последното кърджалийско нападение над Копривщица. Тък е експонирана етнографска композиция, която илюстрира традиционния копривщенски бит от ХІХ в.
 
Комплексът е строенистроен от местни майстори в продължение на 25 г. Най-старата сграда е зимната сграда, построена през 1810 г. след последното кърджалийско нападение над Копривщица. ТъкТук е експонирана етнографска композиция, която илюстрира традиционния копривщенски бит от ХІХ в.
Втората сграда, строена през 1820 г., е стопанското помещение – сушилня и склад на копривщенски специалитети – луканки, кавърма, пастърма, наденици, етреници, кръвавици, с които търгувал бащата Стойчо Каравелов (като музеен експонат на двора може да се види коритото от борова коруба, в което домакините замесвали каймата за колбасите). В тази сграда се помещава музейна експозиция, която разказва за живота и делото на именития българин Любен Каравелов. Най-интересният експонат тук е печатарската машина собственост на Любен Каравелов, закупена от Сръбската държавна печатница през 1871 г. На нея, освен революционни вестници печатани от Каравелов и [[Ботев]], след освобождението е отпечатана и [[Търновска конституция|първата българска конституция – Търновската]].
 
Втората сграда, строена през 1820 г., е стопанското помещение – сушилня и склад на копривщенски специалитети – луканки, кавърма, пастърма, наденици, етреници, кръвавици, с които търгувал бащата Стойчо Каравелов (като музеен експонат на двора може да се види коритото от борова коруба, в което домакините замесвали каймата за колбасите). В тази сграда се помещава музейна експозиция, която разказва за живота и делото на именития българин Любен Каравелов. Най-интересният експонат тук е печатарската машина собственост на Любен Каравелов, закупена от Сръбската държавна печатница през 1871 г. На нея, освен революционни вестници печатани от Каравелов и [[Ботев]], след освобождениетоОсвобождението е отпечатана и [[Търновска конституция|първата българска конституция – Търновската]].
 
Последна е строена лятната къща с открит чардак (1835 г.). Тук семейството е живяло през лятото, в топлите месеци на годината.
Line 15 ⟶ 16:
 
* '''Къща музей на революционера [[Тодор Каблешков]]'''
 
Къщата е построена през 1845 г. в пловдивски стил, от копривщенския майстор Генчо Младенов за богатия бегликчия Лулчо Каблешков. Сградата се отличава със своята симетричност, красиви форми, големите издадени над улицата еркери, красив фронтон с характерната за града кобилична форма, над затворен остъклен кьошк, просторен остъклен салон на втория етаж с дърворезбовани тавани, врати и долапи.
 
* '''Къща музей на революционера [[Георги Бенковски]]''' – построена 1831
Line 21 ⟶ 23:
* '''Къща музей на абаджията [[Ненчо Ослеков]]'''
[[Файл:Oslekov-House-4.JPG|мини|Къща музей на абаджията Ненчо Ослеков]] ([[Ослекова къща]])
Къщата е построена в периода между 1853 – 1856 г. по поръчка на копривщенскияткопривщенския джелепин Ненчо Ослеков, който по-късно заменя дейността си и търгува в сферата на традиционния копривщенски занаят – абаджийство.
 
Къщата е изградена от самоковския майстор Уста Минчо, а стенописите са дело на самоковецът Коста Зограф. Специфичното за нея е нарушената симетрия. Поради тесния терен къщата остава с централна част и едно крило. Фасадата се носи от конструкция опряна на колони от три ливански кедъра. Къщата е двуетажна, с полу-вкопанаполувкопана изба. Към втория етаж води двураменно стълбище с красив дървен ажурен парапет. Впечатляват стенописите в синята и червена гостни стаи, многобройните алафранги, медельони и пейзажи. Забележителни са трите големи зографисани пейзажа на фронтона на сградата, изобразяващи изгледи от [[Александрия]], [[Кайро]] и [[Цариград]].
 
Ненчо Ослеков участва в подготовката на Априлското въстание – в неговата абаджийска работилница са ушити дрехите на участниците във въстанието. Заради тази си дейност след потушаването му той е заловен и обесен в [[Пловдив]].