Горазд (архимандрит): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат
мРедакция без резюме
Ред 8:
| починал-място=[[София]], [[България]]
}}
'''Горазд''' е [[българи|български]] църковен деец, [[архимандрит]].<ref name="ЕПК 1">{{cite book ЕПК|title= Енциклопедия „Пирински край“, том I 1|last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-103|pages= 216 |url= |accessdate=}}</ref>
 
== Биография ==
Ред 14:
Горазд е роден през 1872 година в [[Османската империя|османската столица]] [[Цариград]]. Завършва образованието си в [[Цариградска българска духовна семинария]]. Служи като [[дякон]] в българската църква „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“ в Цариград и е чиновник в [[Българската екзархия]].
 
От 1904 до 1908 година е председател на [[Петричка българска община|българската църковна община]] в [[Петрич]]. Тук той обединява петричкия район в единна автономна духовна област, укрепва учебното дело и дава отпор на гръцката духовна пропаганда. През 1906 година съдейства за превръщането на петричкото българско училище от двукласно в трикласно.<ref>Тасев,{{cite Христо.book | title = Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София,| last = Тасев | first = Христо | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1987, стр.| edition = | publisher = Народна просвета | location = София | isbn = | doi = | pages = 145 - 146. | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Неколкократно е задържан от местните турски власти и изпращан в затворите в Петрич, [[Сяр]] и [[Солун]].
 
От 1908 до 1913 година е [[протосингел]] и управляващ на [[Преспанско-Пелагонийска епархия|Пелагонийската българска митрополия]]. На 17 юни 1913 година, заедно с митрополит [[Авксентий Пелагонийски|Авксентий]] е задържан и арестуван от сръбските власти, а на 25 юни същата година под усилена стража е екстрадиран в Солун и от там в Цариград.<ref>[http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Poslednite_vladici.pdf Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония. София, 1912, стр.29.]</ref> През 1912 година е цензор при [[Министерство на войната|Министерството на войната]] в [[София]], а по-късно - председател на [[Ксантийска българска община|българската църковна община]] в [[Ксанти]].