Лазар Паяков: Разлика между версии

Лазар Паяков е роден в [[Габрово]] през 1860 година в семейството на учителя Цоню Ненов и Нацка Паякова, сестра на известния габровски търговец Станчо Паяков. Вуйчото вижда способностите на племенника си и го осиновява, за да му даде подходящо образование. Станчо Паяков има още трима сина  – Георги, Иван и Цоню, а също и три дъщери  – Донка, Ганка и Велика. Всичките му деца получават високо за времето си образование, като Лазар Паяков завършва [[Роберт колеж]] в Цариград през 1878 година и [[Висше търговско училище|Висшето търговско училище]] (''École des hautes études commerciales'') в [[Париж]] през 1883 година.{{hrf|Ташев|1999|353  – 354}} [[Георги Паяков]] учи медицина в [[Москва]] и специализира в Париж (известен е като първия български психиатър, ръководил психиатричната болница в Ловеч), [[Цоню Паяков]]  – търговскотехнически училищенауки в [[Санкт Петербург]], а [[Иван Паяков]] завършва [[Априловска гимназия|Априловската гимназия]] и поема работата на баща си в Габрово.

{{цитат|Лазар Паяков бе от Габрово. Като западноевропейски възпитаник той носеше в себе си значителен финес в обноските с околните. Освен своя финес Паяков притежаваше качеството на роден администратор. Той реорганизира мъжката гимназия. Пресъздаде нейните кабинети, физически и химически. Изписа нова многотомна литература за гимназиалната библиотека. През негово време бидоха уредени съвместни граждански, учителски и ученически излети до [[Гевгели]], до [[Воден]] и пр. Специални увеселителни влакове, пълни със солуняни-българи, бяха тържествено и с арки посрещани от ентусиазираните провинциални български градове на македонската провинция.|Миладинова-Алексиева, Царевна.<ref name="Царевна 111">{{cite book |title= Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова |last=Миладинова-Алексиева |first=Царевна |authorlink= |coauthors= |year=1985 |publisher=Издателство на Отечествения фронт |location=София |isbn= |pages=111 |url= http://promacedonia.com/cm/cm_16.html|accessdate= |quote= }}</ref>{{hrf|Ванчев|1970|109 &nbsp;– 122}}}}

През 1887 година Паяков става учител и директор на основаната малко по-рано от братя Ценови [[Търговска гимназия (Свищов)|Търговска гимназия]] в [[Свищов]].{{hrf|Ташев|1999|353 &nbsp;– 354}} Там през 1888 година започва да издава списание „Промишленост“ &nbsp;– първото българско икономическо списание. В Свищов Лазар Паяков среща и съпругата си Райна Константинова, братовчедка на писателят и политик [[Алеко Константинов]]. Остава в града до 1893 година, след което се преселва във [[Варна]], където се занимава с търговска дейност, а от 1895 до 1902 година е председател на Варненската търговско-индустриална камара.{{hrf|Ташев|1999|353 &nbsp;– 354}} През този период Паяков ръководи варненския клон на свързаната с [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]] банка „[[Гирдап]]“. В 1899 &nbsp;– 1900 година е директор на Солунската гимназия.{{hrf|Ванчев|1970|293}}

През 1903 година става министър на финансите в кабинета на [[Рачо Петров]], а след това и в кабинетите на [[Димитър Петков]], [[Димитър Станчов]] и [[Петър Гудев]].{{hrf|Ташев|1999|353 &nbsp;– 354}} През 1907 година за кратко е временно управляващ Министерството на народното просвещение.{{hrf|Ташев|1999|353 &nbsp;– 354}} За времето, през което Паяков е финансов министър са сключени няколко външни държавни заема (през 1903, 1905 и 1907 година), които играят важна роля за стопанския подем в предвоенното десетилетие, а част от тях е използвана за въоръжаване на българската армия. В 1907 година като финансов министър заедно с [[Никола Генадиев]] е против [[Университетска криза|закриването на университета]] след освиркването на княз Фердинанд в Народния театър.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 &nbsp;– 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 969. ISBN 954321056X</ref>

Проведена през 1910 година парламентарна анкета установява, че Лазар Паяков използва пребиваването си в правителството за лично облагодетелстване, като прилага разнообразни [[Корупция|корупционни]] практики. Към август 1903 година търговското дружество „Паяков и Вълов“ има необслужвани задължения към [[Българска народна банка]] от 12 хиляди лева, които веднага след това са разсрочени, а до 1908 година са изплатени. Фирмата има и дълг от над 150 хиляди лева към [[Българска търговска банка]], но през 1904 &nbsp;– 1905 година делът на Паяков е изкупен и опростен, частично от „Гирдап“, частично от самата Търговска банка. С тези и други подобни операции за по-малко от 5 години той изплаща дълг за над 200 хиляди лева при годишна заплата 12 хиляди лева, без да се вземат предвид новопридобитите активи.{{hrf|Аврамов|2007|212 &nbsp;– 217}}

Сключените от Лазар Паяков споразумения за външните заеми, най-вече за този от 1907 година, предизвикват силни критики и съмнения в корупция. При преговорите с френската банка [[Париба]], основният партньор на държавата при емисията, той прави редица отстъпки, които облагодетелстват самата банка и френският оръжеен доставчик [[Шнайдер]]. Значителна част от заема е оставена по нисколихвени сметки в Париба, като общите загуби за българското правителство се оценяват на 1 милион [[Френски франк|франка]].{{hrf|Аврамов|2007|237 &nbsp;– 238}} Анкетната комисия установява и множество нарушения при търгове за държавни доставки, включително добре документиран случай на предназначени за Паяков подкупи по сделка с [[гербова хартия]].{{hrf|Аврамов|2007|238 &nbsp;– 245}}

* {{cite book | last = Ташев | first = Ташо | year = 1999 | title = Министрите на България 1879 &nbsp;– 1999 | publisher = АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО | location = София | id = ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9| ref = harv}}