Битка при Ловеч (1877): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
||
Ред 89:
На 22 август, руските части са разделени на две колони – лява и дясна. Командири са генерал-майор [[Михаил Скобелев]] и генерал-майор [[Владимир Доброволски]]. Резерва е с командир генерал-майор Карл Енгман. Рано сутринта на 22 август атакуват турските позиции от изток. Дясната колона овладява османските укрепления на височината „Синан тепе“, а лявата колона на „Рижата височина“ (дн. „Стратеш“). След прегрупиране след обяд преминават на западния бряг на река [[Осъм]] и частите на 2-та пехотна дивизия и 3-та пехотна дивизия щурмуват главния неприятелски [[редут]] при височината „Червен бряг“ до сегашния път за Плевен и след ожесточен бой го превземат. 1-а Кавказка Казашка бригада с командир полковник [[Иван Тутолмин]] с флангови удар осъществява успешно преследване на разбития противник.
Оцелелите турски войници отстъпват в Плевен и от тях са сформирани два пехотни батальона. Осъзнавайки оперативното значение на Ловеч, Осман паша напуска на 22 август Плевен c 20 пехотни батальона и 3 артилерийски батареи и нощува с село [[Ралево]]. Но Ловеч пада преди неговите сили да достигнат до града. На 23 август е предотвратен неговият опит да атакува града. Освен отряда на генерал-майор Александър Имеретински в борбата се включват още два сборни отряда с командири полковник Александър Ребиндар и полковник Виктор фон Лауниц. В Ловеч е възстановено българското управление – второ освобождение. За окръжен началник е назначен подполковник [[Евгений Спокойски-Францевич]].
След тежки четиридневни сражения на 20, 21, 22 и 23 август, руските войници погребват в Ловеч труповете на 4200 турски офицери и войници.
| |||