Любен Каравелов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Премахнати редакции на 212.39.89.51 (б.), към версия на Jingiby
Етикет: Отмяна
Ред 1:
{{към пояснение|Каравелов(а)|КравеловКаравелов}}
{{Личност
| категория = писател
Ред 18:
}} }}
 
'''Любен Стойчев КравеловКаравелов''' (1834<ref name=eb3>Енциклопедия „България“. Т.3. Изд. на БАН. С., 1982, с. 324</ref> – [[21 януари]] [[1879]]) е български [[поет]], [[писател]], [[енциклопедист]], [[журналист]], [[етнограф]]; национален герой, борец за освобождението на България от Османска власт. По-големият брат на влиятелния следосвобожденски [[политик]] [[Петко Каравелов]] (1843 – 1903)<ref name="book">Каравелов, Любен. ''Избрани творби''. Изд. „Български писатели“. София, 1959. с. 402 – 405</ref>.
 
Допринася съществено за развитието на обществената мисъл в [[България]] през [[Възраждане]]то, пише библиографски трудове, статии по [[българска литература]], [[култура]], [[лексикография]], [[политическа история]], [[нумизматика]]. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] (БРЦК) в [[Букурещ]], [[Румъния]] в началото на 70<sup>-те</sup> години на 19 век.<ref>[[Любомир Андрейчин|Андрейчин, Любомир]]. ''Език и стил на Каравелов''. Годишник на Софийския университет. ИФФ, т. 46/[[1950]]</ref><ref>Стоянов, Иван. ''Любен Каравелов. Нови щрихи към живота и дейността му.'' В. Търново. УИ „Св. св. Кирил и Методий“. 2008. с. 130, ISBN 978-954-524-662-3</ref><ref>Колева, Ваня. [http://literaturensviat.com/?p=8164 Механизмът на назоваване при жените – в традицията, у Любен Каравелов и Иван Вазов.] // „Литературен свят“, № 7, март 2009. Също: Колева, В. Часовникът и воденицата. Българският фолклор и литература. София. „Карина – Мариана Тодорова“. 2014, с. 126 – 138.</ref>