Разлика между версии на „Чорленска и Серентийска епархия“

м
 
Дзурулос (днес Чорлу), разположен на 105 km западно от Константинопол, става епископия на [[Ираклийска епархия|Ираклийската митрополия]] в VIII век. Серентион (днес [[Бинкълъч]]), на 45 km североизточно от Чорлу, става епископия на Ираклия в X век. Преди 1328 година Тиролои става архиепископия, а преди 1347 година – митрополия. След завладяването на града от османските турци в 1359 година епархията отново е понижена в епискоипя и обединена със Серентийската. На 9 декември 1840 година е повишена в митрополия, но през юни 1848 година митрополията е закрита и диоцезът ѝ присъединен към този на Ираклийската митрополия. На 8 февруари 1907 година митрополията е възстановена.<ref name="Kiminas 64"/>
 
Чорленската и Серентийската имтрополиямитрополия граничи с [[Визенска и Мидийска епархия|Визенската]] и Черно море на север, [[Деркоска епархия|Деркоската]] и [[Силиврийска епархия|Силиврийската]] на изток и Ираклийската на юг и запад.<ref name="Kiminas 64"/>
 
== Епископи (до 9 декември 1840 г.) и митрополити ==