Чужди думи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Премахнати редакции на 85.187.219.158 (б.), към версия на Zhoxy
Етикет: Отмяна
Ред 6:
 
== Чуждици и заемки ==
Процесът на заемане на чужди думи има пряко отношение към въпроса за т. нар. чистота на езика. Някои чужди думи обогатяват езика, тъй като нямат домашен еквивалент, а други го замърсяват, ненужно замествайки съществуващи родни названия. Чуждите думи от първия вид се наричат '''заемки (тези думи нямат съответствия в българския език)''' , а от втория – '''чуждици'''. (тезиИзвестно думие иматстановището съответствияна визвестния българскиянаш език)езиковед затова[[Любомир трябваАндрейчин]]<ref>[http://promacedonia.com/la/la3_11.html да„Из избегнемисторията употребатана им'''нашето езиково строителство“, Л. Андрейчин, „Народна просвета“, София, 1986]</ref>:
 
. Известно е становището на известния наш езиковед [[Любомир Андрейчин]]<ref>[http://promacedonia.com/la/la3_11.html „Из историята на нашето езиково строителство“, Л. Андрейчин, „Народна просвета“, София, 1986]</ref>:
 
:„ ... можем да различим два вида чужди думи в нашия език: едни, които допринасят (или са допринесли в миналото) за обогатяването му и са внедрени или могат да се внедрят в общонародната или професионалната практика, и други, които са непотребни и дори вредни за езика ни (тъй като той си има хубави точни свои съответствия срещу тях) и са трудно се възприемат от по-широките среди. Първият вид чужди думи се наричат [[заемки]], а вторият – [[чуждици]]. Така например думи от чужд произход, като ''физика, философия, математика, граматика, материализъм, социализъм, комунизъм, конституция, демокрация, република, университет, министър, партия, сцена, машина, мода'' и мн. др., са напълно установени културни заемки в нашия език, срещу които би било безсмислено и неоправдано да се води борба. Като пример за непотребни чуждици може да се посочат думи като ''ниво'' или ''уровен'' (равнище), ''стриктно'' (точно), ''реставрирам'' (възстановявам), ''констатирам'' (установявам), ''осторожен'' (предпазлив), ''немедлено'' (незабавно), ''обязателство'' (задължение), ''успеваемост'' (успех в училище), ''начиная'' (започвайки, като се започне) и мн. др. като повечето изброени са русизми. Разбира се, точно разграничение между заемки и чуждици в много случаи е трудно да се направи. Борбата за чистотата на националния език е борба срещу употребата и проникването на непотребни елементи от чуждоезичен произход. Когато тази борба има характер на организирано движение, тя се нарича [[пуризъм]].“