Българска литература между двете световни войни: Разлика между версии

[[Файл:BASA 118K-2-85 Bulgarian literary figures with Jules Romains.jpg|мини|400px|Снимка на български писатели, поети, литературни критици и общественици по повод посещението в България на френския поет Жул Ромен, датирана не по-късно от 1939 г. Присъстват (от дясно наляво) [[Георги Райчев]], [[Владимир Василев (критик)|Владимир Василев]], [[Константин Константинов]], [[Чавдар Мутафов]], [[Асен Разцветников]], [[Анна Каменова]], [[Емануил Попдимитров]], [[Ст. Л. Костов]], [[Боян Болгар]], [[Ангел Каралийчев]], [[Николай Лилиев]], [[Дора Габе]], Светослав Минков, [[Жул Ромен]], [[Георги Цанев (академик)|Георги Цанев]], [[Малчо Николов]], [[Елисавета Багряна]], [[Сирак Скитник]], [[Константин Петканов]], [[Богдан Филов]]. Източник: ДА "Архиви"]]

За периода между войните в българската литература е характерен [[Символизъм (литература)|символизмът]], който се среща дори и през 40-те години. Заражда се дръзкото направление [[експресионализъм]]. Друго интересно направление е [[Диаболизъм|диаболизмът]] – синтез на романтичните традиции и на новия интерес към „поетиката на ужаса". Диаболисти през този период са Чавдар Мутафов, Светослав МинсковМинков, Владимир Полянов и дрГеорги Райчев. Въпреки че има своята публика, диаболизмът доста бързо изчезва.