Северноказахстанска област: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-== Източник == +== Източници ==) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Административна единица инфо
| име-местно = Солтүстік Қазақстан облысы
<caption><span style="font-size:18px">'''Североказахстанска област'''</span></caption>▼
| знаме =
| герб =
| карта-файл = Sew-Kz obl.svg.svg
| страна = {{Казахстан}}
| столица-име = [[Петропавловск]]
| площ = 97 993
| население = 554 517
| население-година = 2019
| подразделения1-вид = Райони
| подразделения1-име = 13 + 1
| управител-вид = Губернатор
| управител-име = Кумар Аксакалов
}}
'''Североказахстанска област''' (
== Историческа справка ==
== Административно деление ==▼
През 1752 г. на десният бряг на река [[Ишим]] е основано военно укрепление, което през 1807 г. е утвърдено за град [[Петропавловск]]. Останалите 4 града в областта са признати за такива през 1962 г. ([[Таинша]]) и 1969 г. Североказахстанска област е образувана на 27 юли 1936 г. На 14 октомври 1939 г. 11 района от южната част на областта са отделени и присъединени към новообразуваната [[Акмолинска област]]. През 1997 г. Кокчетавска област е закрита и територията ѝ е присъединена към Североказахстанска област. На 10 април 1999 г. 3 района са предадени на [[Акмолинска област]], в т.ч. и град [[Кокшетау]] (бивш Кокчетав), който става областен център на [[Акмолинска област]].
Областта се състои от 13 района:▼
* [[Аиртаусски район]]▼
== Географска характеристика ==
* [[Акжарски район]]▼
Североказахстанска област е разположена в най-северната част на [[Казахстан]]. На север граничи с [[Курганска област|Курганска]], [[Тюменска област|Тюменска]] и [[Омска област]] на [[Русия]], изток – с [[Павлодарска област]], на юг – с [[Акмолинска област]] и на запад – с [[Костанайска област]]. В тези си граници заема площ от 97 993 km² (най-малката по големина в [[Казахстан]], 3,6% от нейната площ). Дължина от запад на изток 500 km, ширина от север на юг 300 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article006818.html «Большая Советская Энциклопедия» – Северо-Казахстанская область,, т. 23, стр. 149]</ref><ref name="bse1">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article101170.html «Большая Советская Энциклопедия» – Кокчетавская область, т. 12, стр. 404 – 405]</ref>
* [[Аккаински район]]▼
* район [[Габит Мусрепов (район)|Габит Мусрепов]]▼
Североказахстанска област заема южната периферия на [[Западносибирска равнина|Западносибирската равнина]], а на юг в пределите ѝ навлизат най-северните разклонения на [[Казахска хълмиста земя|Казахската хълмиста земя]] с максимална височина '''523 m''' ({{coord|53|06|08|N|68|19|41|E}}), разположена северно от езерото Имантау. На север и изток в релефа преобладават многочислените езерни понижения, малки степни блюдца, ниски възвишения и ували с малки котловини между тях. Тук надморската височина варира от 115 – 120 m на североизток до 200 m на запад и югозапад. Източната част е заета от [[Ишимска равнина|Ишимската равнина]] с височина от 70 до 200 m.<ref name="bse"/><ref name="bse1"></ref>
* [[Есилски район (Североказахстанска област)|Есилски район]]▼
Климатът е рязко континентален, с продължителна (над 5 месеца), студена и малоснежна зима и горещо лято с характерни силни и сухи югозападни ветрове. Средна януарска температура от -19,5°С на север до -16°С на юг. Средната юлска температура се колебае от 18,8°С на север до 20°С на югозапад. Годишната сума на валежите варира от около 230 mm на изток до 300 – 340 mm на север, като 3/4 от тях падат през летния период. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) е от 109 – 129 денонощия на север до 165 – 175 денонощия на югозапад.<ref name="bse"/><ref name="bse1"></ref>
* [[Кизилжарски район]]▼
* [[Магжана Жумабаевски район]]▼
Речната мрежа в областта е рядка. Всички реки през пролетта силно се разливат, през лятото намаляват и пресъхват частично или напълно. В западната част на областта от юг-югозапад на север-североизток на протежение от 520 km преминава участък от средното течение на река [[Ишим]] (от басейна на [[Об]]) с притоците си Аканбурлук и Иманбурлук. В най-източната част протича река [[Силети]] с най-долното си течение. В Североказахстанска област има над 1200 езера, като много от тях през лятото периодично пресъхват. Преобладават сладководните езера (Шаглътениз, Северен и Южен Как, Акуш, Таранкол, Менгисор и др.), както и множество солени (Атансор, Майлисор, Шалкар, Калмакол, [[Силетътениз]], [[Теке (езеро)|Теке]], [[Улкен-Карой]], Киши-Карой, Калибек, Алабота и др.).<ref name="bse"/><ref name="bse1"></ref>
* [[Мамлютски район]]▼
* [[Таиншински район]]▼
Североказахстанска област попада в пределите на лесостепната и степната зони. В лесостепната зона се обособяват южна лесостеп и бодлива лесостеп. Южната лесостеп заема северните чести на областта и представлява съчетание от брезови и осиково-брезови гори, развити върху сиви горски почви и солоди с тревисто-ливадни степи, развити върху излужени черноземни и ливадно-черноземни почви. Срещат се и множество блата обрасли с тръстика. Бодливата лесостеп заема по-голямата част от територията на областта и е развита върху обикновени черноземи, като голяма част от нея представляват обработваеми земи. Горите заемат около 8% от площта на областта и са предимно брезови. На изток, в затворените котловини и около големите солени езера е развита пелиново-солянково-ливадна растителност. В областта се срещат лос, сибирска сърна, вълк, лисица, заек, гризачи (полска и степна мишка, хамстер, лалугер и др.).<ref name="bse"/><ref name="bse1"></ref>
* [[Тимирязевски район]]▼
* [[Уалихановски район]]▼
* [[Шал акински район]]▼
== Население ==
На 1 януари 2019 г. населението на Североказахстанска област област е наброявало 554 517 души (3,02% от населението на [[Казахстан]]). Гъстота 5,86 души/km².<ref name="stat1"></ref>
{| class="standard" cellpadding=2
|+ '''Етнически състав на Северноказахстанска област'''<ref>[http://www.kisi.kz/old/Parts/IntPol/02-22-02Mustafaev.html Социално-политическата ситуация в Северен Казахстан]</ref>
|-
! Етнически групи !! [[1989]] %!! [[1999]] %!! [[2006]] %!! [[2019]]<ref>[http://www.sko.kz/?p1=document&p2=90& От официалния сайт на областта]</ref> %
|-
| [[руснаци]]
Line 40 ⟶ 43:
| align="right" |49.79
| align="right" |48.5
|-
| [[казахи]]
Line 45 ⟶ 49:
| align="right" |29.57
| align="right" |32.3
|-
| [[украинци]]
Line 50 ⟶ 55:
| align="right" |6.47
| align="right" |6.3
|-
| [[германци]]
Line 55 ⟶ 61:
| align="right" |5.67
| align="right" |3.9
| align="right" |3,55
|-▼
| [[поляци]]▼
▲| align="right" |2.51
▲| align="right" |2.58
▲| align="right" |2.7
|-
| [[татари]]
Line 65 ⟶ 67:
| align="right" |1.54
| align="right" |2.2
| align="right" |2,17
▲|-
▲| [[поляци]]
| align="right" |2.51
| align="right" |2.58
| align="right" |2.7
| align="right" |2,07
|-
| [[беларуси]]
Line 70 ⟶ 79:
| align="right" |2.46
| align="right" |1.2
| align="right" |0,97
|-
| други етноси
Line 75 ⟶ 85:
| align="right" |2.11
| align="right" |2.9
| align="right" |
|}
▲== Административно деление ==
▲Областта се състои от 13 района:
{{Области на Казахстан}}▼
▲* [[Аиртаусски район]]
▲* [[Акжарски район]]
▲* [[Аккаински район]]
▲* район [[Габит Мусрепов (район)|Габит Мусрепов]]
▲
▲* [[Кизилжарски район]]
▲* [[Магжана Жумабаевски район]]
▲* [[Мамлютски район]]
▲* [[Таиншински район]]
▲* [[Тимирязевски район]]
▲* [[Уалихановски район]]
▲* [[Шал акински район]]
== Външни препратки ==
Line 85 ⟶ 109:
== Източници ==
<references/>
▲{{Области на Казахстан}}
[[Категория:Североказахстанска област| ]]
|