Уикипедия

Блок на периодичната система: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м десетична запетая за процент
мРедакция без резюме
Ред 14:
 
== В периодичната система ==
Съществува приблизителна съвместимост, между номенклатурата на блоковете въз основа на електронната конфигурация и групирането на елементите въз основа на химичните им свойства. S-блокът и p-блокът отговарят на главните групи елементи – 1, 2, 13 до 18, а d-блокът и f-блокът са второстепенните групи – от 3 до 12. Не винаги, обаче, това правило се смята за универсално. Някои учени поставят 12 група към главните групи, а не към второстепенните, докато други, заключават, че 3 група трябва да се смята за главна, поради сходството на свойствата на елементите в тази група, с тези на съседната 2 група. Групите (колоните) в f-блока (от 3 до 4 група) не са номерирани, като те често биват смятани за представители само на една група – група 3.
 
Теоретично е изчислено наличието и на g-блок, който не е показан в таблицата.
Ред 209:
|}
 
=== sS-блок ===
S-блокът е разположен от лявата страна на периодичната система и включва елементите от 1 и 2 групи, както и хелия. Хелият не е типичен представител на s-блока. Неговите свойства наподобяват тези на елементите от p-блока, поради завършената 1s<sup>2</sup> орбитала и затова той е поставян, като представител на p-блока – групата на [[благороден газ|благородните газове]].
 
Повечето елементи от s-блока са силно реагиращи [[метал]]и. Това свойство се дължи на електроните в техните най-външни орбитали. Първият период, обаче е съставен от [[неметал]]и. Водородът, като останалите представители на 1 група, е силно реактивоспособен, докато хелият е благороден газ и не встъпва в никакви реакции.
 
Елементите от s-блока са обединени от това, че техните валентни електрони са в s-орбиталата. Тази орбитала представлява сферичен облак, който може да съдържа само 1 двойка електрони – затова и s-блокът се състои от 2 групи (колони) в периодичната система. Елементите от група 1 са с 1 електрон в най-външната си орбитала и затова са по-силно реактивни от елементите във група 2, които са със запълнена външна орбитала.
 
=== pP-блок ===
P-блокът е разположен от дясната страна на периодичната система и включва елементите от група 13 до група 18.
 
P-блокът е мястото в периодичната система, където се среща най-голямото разнообразие от химични свойства. В p-блока се срещат елементи от трите типа – метали, [[металоид]]и и неметали. Обикновено, елементите от р-блока са най-добре описани в отношение от типовете елементи или елементи на дадена група.
 
Елементите от p-блока се обединяват от факта, че техните валентни електрони (най-външни електрони) са в p-орбиталната зона. P-орбиталите се състоят от шест изпъкнали състояния, излизащи от централната точка при равномерно разположени ъгли. P-орбиталата може да има максимум шест електрона, поради което в p-блока има шест групи. Елементите в група 13, първата от групите на р-блока, имаимат един р-орбитален електрон. Елементите в група 14, втората група на р-блока, имат два р-орбитални електрона. Тенденцията продължава така, докато се стигне до група 18, която има шест p-орбитални електрони.
 
==== Слаби метали ====
{{main|Метал}}
Металите от р-блока имат типичните характерни черти на останалите метали – те са бляскави, добри [[проводник|проводници]] на топлина и елекричество и отдават лесно своите електрони. Обикновено, тези метали имат високи точки на топене и лесно реагират с неметалите до образуване на йонни съединения. Йонните съединения се образуват, когато положителен метален йон се свързва с отрицателен неметален йон.
 
От металите на p-блока, някои имат необикновени свойства. Галият е метал, който може да се стопи в дланта на ръката. Калаят е гъвкав и изключително полезен метал. Той е важен компонент на някои метални сплави, като [[бронз]] и [[бабит]], както и при [[спояване]]то и производство на [[станиол]].
 
==== Металоиди ====
Ред 237:
Силицият е може би най-известният металоид. Това е вторият най-изобилен елемент в земната кора и една от основните съставки в [[стъкло]]то. Използва се за производство на [[полупроводник|полупроводници]] – от превключватели на захранване или [[диод]]и, до [[микрочип]]ове за компютри и други електронни устройства. Използва се също и в определени метални сплави – подобряване на свойствата на леене на алуминий. Силицият е толкова ценен в технологичната индустрия, че [[Силициева долина|Силициевата долина]] в [[Калифорния]], е наречена на него.
 
Германият има свойства, подобни на силиция, но този елемент е много по-рядък. Бил е използван поради своите полупроводникови свойства, почти като силиция, като германият дори е имал и някои превъзходства над свойства на силиция, но сега е рядко използван материал в индустрията.
 
Арсенът е токсичен металоид, който се използва през цялата история като добавка към метални сплави, бои и дори грим.
 
Антимонът се използва, като съставка при леенето на сплави.
 
Телурът, подобно на арсена, германия и силиция се използва в производството на сплави и елементи от електрониката.
Ред 251:
Повечето неметали са от p-блока – въглерод, азот, фосфор, кислород, сяра, селен, както и всички елементи от групата на [[халоген]]ите и на благородните газове.
 
=== dD-блок ===
D-блокът е разположен по средата на периодичната система и включва всички елементи от група 3 до група 12. Тези елементи са известни, като [[преходни метали]], поради това, че показват бавна преходност в техните свойства.
 
Елементите от d-блока са метали, които проявяват два или повече начина за образуване на химически връзки. Тъй като, има относително малка разлика в енергията на различните d-орбитални електрони, броят на електроните, участващи в химично взаимодействие, може да варира. Това води до един и същи елемент, проявяващ две или повече окислителни състояния.
 
Елементите от d-блока се обединяват от факта, че всичките техните валентни електрони (най-външни електрони) са в d-орбиталната зона, но нямат p-орбитални електрони. D-орбиталата може да има максимум десет електрона, поради което d-блокът се състойсъстои от десет групи.
 
=== fF-блок ===
F-блокът е ляво-центриран в 32-колонната периодична система, но често се отбелязва с прибавянето на редици в 18 колонната периодична система. Тези елементи често се наричат вътрешни преходни метали, тъй като те осигуряват преход между s-блока и d-блока в шестия и седмия период, по същия начин, по който d-блока осигурява преход между s-блока и p-блока в четвъртия и петия период.
 
Познатите елементи от f-блока са в две серии – [[лантанид]]ите за период 6 и радиоактивните [[актинид]]и за период 7. Всички те са метали. Тъй като f-орбиталните електрони са по-малко активни при определяне на химията на тези елементи, техните химични свойства се определят предимно от външните s-орбитални електрони. Следователно, има много по-малка химическа променливост в рамките на f-блока, отколкото в рамките на p- или d-блоковете.
 
Елементите от f-блока се обединяват от факта, че всичките техните валентни електрони (най-външни електрони) са в f-орбиталната зона, но нямат p- и d-орбитални електрони. F-орбиталата може да има максимум 14 електрона, поради което f-блокът се състойсъстои от 14 колони в периодичната система.
 
=== gG-блок ===
G-блокът е хипотетичен блок от елементи, в разширената периодична система, чиито външни електронни орбитали са позиционирани да имат от един до осемнадесет електрона в g-орбиталата, но нямат f-, d- или p-орбитални електрони.
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Блок_на_периодичната_система“.