Рибарица е провъзгласена за село 4 десетилетия след Освобождението. Още тогава ловешките, троянските и тетевенските първенци са се възхищавали на красотите на тази част от Стара планина,. Строителството на вкусваливили сазапочва от пъстървата1906 година, гръмваликогато сае по някой еленпостроена и глиганпървата завила домашен трофей. Тазина формадиректора на общуванететевенската можебанка даМарин сеНичев. квалифицираПрез като първата неорганизирана форма на туризъм. 19191911 година младежие отпостроена туристическовилата дружествона „Костина“професор посещаватЖеко красотитеСпиридонов, на Рибарица.фамилия ТогаваДейкови, сена появяват излетници от туристическо дружество „Златен панег“ от град [[Луковит]]Балабанови, които правят тридневен излет доВладимир РибарицаВазов.
Започването на строителство на вили на територията на Рибарица от външни лица е признание за предимството и за развитие на туризма в национален мащаб, така също в признаване на курорта Рибарица. Строителството на вили започва от 1906 година, когато е построена и първата вила на директора на тетевенската банка Марин Ничев. През 1911 година е построена вилата на професор Жеко Спиридонов, на фамилия Дейкови, на Балабанови, Владимир Вазов.
Между юни 1940 и лятото на 1941 година в Рибарица функционира [[концентрационен лагер]] с около 100 затворници, които работят по строежа на шосето за Троян.<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0543-4 | pages = 394 – 395}}</ref>
На [[8 март]] [[2007]] към Рибарица са присъединени обезлюдените села Горуньово и Брязово.<ref>Решение №139 на Министерски съвет. Държавен вестник, бр. 24 от 20 март 2007</ref>.
