Разлика между версии на „Дейвид Ливингстън“

м (Премахнати редакции на 95.158.140.10 (б.), към версия на Vodenbot)
Етикет: Отмяна
През 1843 г. основава собствена мисия на мястото, където след това е създаден протекторатът [[Бечуаналенд]]. По време на едно от пътешествията през 1844 г. влиза в схватка с [[лъв]] и получава сериозна рана на лявата ръка, която остава увредена за цял живот. През 1845 г. се жени за Мери Мофет, която неизменно го съпровожда при пътешествията му до смъртта си през 1862 и му ражда 4 деца. През 1847 г. главна негова база става станция [[Колобенг]] ({{coord|25|07|S|26|56|E|}}) на югоизточния край на Калахари.
 
Още през първите години от мисионерската си дейност, Ливингстън установява, че африканците много малко се интересуват от религиозни проповеди. Затова пък местните жители веднага оценяват по достойнство медицинските познания на младия мисионер, с желание се ограмотяват и се стараят да приложат на практика нововъведенията в селското си стопанство. За осемте години съвместен живот на африканците се харесва открития нрав на Ливингстън и искреното му желание да им е от полза. Не вярвайки в християнския [[Бог]], бечуаните започват да вярват на Ливинтстън, който става за тях истински приятел и с голям авторитет. В същото време изучаването на местните езици, близкото запознанство с начина на живот, обичаите и традициите на африканците и събрания опит при научните наблюдения, залага стабилен фундамент за бъдещата изследователска дейност на Ливингстън, за която поначало той въобще не се е замислял да осъществява.
 
Занимавайки се главно с медицинска практика и просветителска дейност, Ливингстън отделя много малко време за основната си дейност – религиозната пропаганда, за което си навлича недоволството на [[Църква (институция)|църквата]]. Строго започва да гледа на него и администрацията на [[Капска провинция|Капската колония]], обезпокоена от издигнатите от него проекти за създаване на широка мрежа от училища за местното население. Открито враждебно започват да се отнасят към Ливингстън и местните бели заселници – бурите. Поради тези причини Ливингстън решава да премести базата си още по-на север, където все още не са проникнали белите заселници и където се надява да намери нови тъмнокожи приятели. В търсенето на ново място за мисия той отблизо се запознава с Калахари и първи установява истинския характер на [[ландшафт]]а на тази област, която европейците считат за [[пустиня]].
Анонимен потребител