Дейвид Ливингстън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 152:
През ноември и декември 1871 г. двамата заедно с лодки изследват северната част на Танганика, като откриват устието на река [[Рузизи]] и окончателно доказват, че реката се влива, а не изтича от езерото. В последната седмица на 1871 г. двамата напускат Уджиджи и през февруари 1872 г. пристигат в [[Табора]], където Ливингстън най-накрая получава имуществото, изпратено отдавна за него от Занзибар. Стенли предлага на Ливингстън да се върнат заедно в Европа, но той отказва и в средата на март, след като оставя на Ливингстън допълнително и част от своето оборудване, храни и стоки за обменна търговия и вземайки със себе си дневника и писмата му, Стенли се отправя обратно към източното крайбрежие, където достига през месец май.
През 1872 – 1873 изследва югоизточното крайбрежие на езерото Танганика, но въпреки това въпросът с изворите на [[Нил]] остава нерешен. Изпълнен с решимост да ги намери, в началото на 1873 г. Ливингстън се отправя към горното течение на река [[Луалаба]], за да я проследи оттам до устието ѝ. Но по пътя отново се разболява от малария и на 1 май 1873 г. умира недалеч от откритото от него езеро Бангвеулу, без да постигне мечтата си – да открие изворите на Нил. Неговите верни африкански спътници балсамират тялото му и погребват сърцето му на място. Писмен отчет за обстоятелствата около смъртта на великия пътешественик съставя
== Значение ==
|