Османска империя: Разлика между версии

'''Османската империя''' (на [[Османски турски език|османски турски]]: <span dir="ltr" lang="ar">دولتْ علیّه عثمانیّه</span> ''Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye,'' в превод ''"Велика„Велика Османска държава"държава“''<ref>[http://www.twareekh.com/images/upload/aboutus/ottmani10liras1334F-.jpg Ottoman banknote with Arabic script]</ref>, на [[Турски език|новотурски език]]: ''Osmanlı İmparatorluğu'' или ''Osmanlı Devleti'', в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция'', е многонационална държава – [[ислям]]ска [[Теокрация|теократична]] [[абсолютна монархия]]. В периода между XIV и XX век, заема обширни територии и контролира [[Близкия изток]], [[Мала Азия]], [[Северна Африка]], [[Централна Европа|Централна]] и [[Югоизточна Европа]]. Основана е в края на 13 век в северозападнаСеверозападен Анатолия[[Анадол]] в град Соют (съвременна провинция Биледжик) от турския племенен лидер Огуз Осман I. По-късно Османската империя е обявена за [[халифат]], след като османският [[султан]] става и [[халиф]] – владетел на светите градове [[Мека]] и [[Медина]]. След 1354 г. османците преминават в Европа и със завладяването на Балканите османският [[бейлик]] се трансформира в трансконтинентална империя. Османците слагат край на вековната [[Византийска империя]] с превземането на [[Падане на Константинопол (1453)|Константинопол]] на 29 май [[1453]] г. от [[Мехмед II]].

Турската дума „османлии“ (''Osmanlı'') първоначално се отнася до последователите на Осман по време на създаването на държавата, а в последствиевпоследствие се употребява по отношение на представителите на военно-административния държавен елит. За разлика от него, селското и по-низшестоящотонисшестоящото население на [[Османски бейлик|османския бейлик]] в Мала Азия се нарича „турци“ (''Türk'') и се счита за неподходящо, когато става дума за образовани хора.<ref>{{Cite book |last=Ágoston |first=Gábor |editor-last=Ágoston |editor-first=Gábor |editor2=Bruce Masters |title=Encyclopedia of the Ottoman Empire |chapter=Introduction |date=2009 |page=xxvi}}</ref>

<ref>{{Cite book|last=Imber |first=Colin |title=The Ottoman Empire, 1300 – 1650: The Structure of Power |edition=2 |publisher=Palgrave Macmillan |place=New York |date=2009 |page=3 |quote=By the seventeenth century, literate circles in Istanbul would not call themselves Turks, and often, in phrases such as 'senseless Turks', used the word as a term of abuse.}}</ref> В началото на [[Ново време|Новото време]] представителите на градското образовано турскоезично население, които не са от военно-административната класа, често наричат себе си ненито ''османлии'', нито ''турци'', а ''руми'' ({{lang|ota|رومى}}), от [[Рум]] – термина, с който мюсюлманите от Ориента назовават Римската империя и Византия. Към края на XVII век обаче този термин обаче започва да изчезва от употреба по отношение на турскоговорящите и започва да се прилага само към православното християнско население ([[рум миллет]]), запазвайки това си значение до днес в Турция до днес.<ref>{{Cite book |last=Greene |first=Molly|title=The Edinburgh History of the Greeks, 1453 to 1768 |date=2015 |page=51}}</ref>

Исторически в Европа двете названия – „Османска империя“ и „Турция“, често се използват взаимозаменяемо, като по-краткото се предпочита при неформални случаи. Официално името [[Турция]] се утвърждава през 1923 г., след като новото републиканско правителство го избира като единствено. Повечето историци предпочитат да не използват „Турция“ и „турски“ по отношение на Османската империя поради нейния многонационален характер.<ref name=":01">{{cite book |last=Soucek |first=Svat |title=Ottoman Maritime Wars, 1416 – 1700 |publisher=The Isis Press |place=Istanbul |date=2015 |isbn=978-975-428-554-3 |page=8 |quote=The scholarly community specializing in Ottoman studies has of late virtually banned the use of „Turkey“, „Turks“, and „Turkish“ from acceptable vocabulary, declaring „Ottoman“ and its expanded use mandatory and permitting its „Turkish“ rival only in linguistic and philological contexts.}}</ref>