Роже дьо Фльор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Премахнати редакции на Bichoes78 (б.), към версия на Rumensz
Етикет: Отмяна
Ред 21:
 
== Произход ==
Според "Хрониката” на Рамон Мунтанер, {{източник|Роже дьо Фльор е роден през 1267 г. в град [[Бриндизи]], [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]], като втори син на сицилианска благородничка и германски соколар на име Рихард фон Блум (Richard von Blum) на служба при император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]]. От там идва и фамилното име, тъй като Blume означава цвете на немски. Роже има един по-голям брат на име Якоб. Бащата му загива само година след разждането му в битката при [[Талякоцо]] между армиите на [[Конрадин]] Хоенщауфен и [[Шарл I Анжуйски]]. Предвид това малкия Роже остава на грижите на майка си, която го отглежда в Бриндизи.|2019|11|03}}
 
== Тамплиер ==
{{източник|Едва на осем годишна възраст Роже дьо Флор е взет на служба на един от корабите на тамплиерите, спрял да презимува в родния му град Бриндизи. В последствие е приет в Ордена и става капитан на тамплиерската галера „''El Falcón''“ или „Сокола“. Като тамплиер Роже заминава за Светите Земи и става един от най-опитните познавачи на морското и военно дело. През 1291 г. Роже дьо Флор заедно с кораба си участва в евакуацията на стотици християни от [[Акра (Израел)|Акра]], която е обсадена от султана на Египет. Братът-сержант натоварва на „Сокола“ много хора с големи богатства и ги транспортира до все още непревзетата от мамелюците християнска крепост Монте Пелегрино. След падането на Акра, Роже е представен пред магистъра [[Жак дьо Моле]] като крадец и предател, който е натрупал състояние от спасените семейства. В резултат на това и под угроза да не бъде наказан, Роже изоставя кораба си пристанището на Марсилия и заминава за [[Генуа]]. Там Роже взима заем от Тициано Дориа, закупува кораба „Ла Оливета“ и започва нова кариера на пират.|2019|11|03}}
 
== Пират ==
{{източник|Борбата за надмощие между [[кралство Арагон]] и [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] за остров [[Сицилия]] дало възможност на младия капитан Роже дьо Флор да се изяви като един от най-добрие наемници в тази част на Средиземноморието. Първоначално Роже предложил кораба и услугите си на неаполитанския крал Роберт, който не го приел. Тогава Роже предпочел да постъпи на служба при крал Фридрих Арагонски. За услугите, които Рожер де Флор оказал на крал Фридрих, последният го наградил с титлата вице-адмирал.Пиратските действия на Роже дьо Флор в Месинския проток му донасят значителни печалби и скоро той екипира още галери и плаща на каталонски наемници и алмогаври, които стават част от войската му. През 1302 г. мирът в Калтабелота слага край на войната и между Неапол и Арагон. Крал Фридрих иска да освободи Сицилия от присъствието на наемническата армия, която вече не му е необходима и така Роже дьо Флор и хората му остават без работа. Скоро обаче се появява нова възможност във Византия.|2019|11|03}}
 
== Каталанската кампания ==
След окончателния край на Анжуйско-[[Кралство Арагон|Арагонската]] война с мира от Калабелота и обособяването на независимостта на [[Сицилия]] под властта на фамилията Арагон, каталанските наемници остават без работа и търсят ново поле за изява. Византийският император [[Андроник II Палеолог]] приема предложението на т.нар. [[Каталонска кампания]] и в края на 1303 г. Роже дьо Флор пристига в [[Константинопол]] с 6500 души, за да се сражава с прииждащите към [[Мала Азия]] турци. {{източник|Императорът го наел, заедно с войската му от каталани и алмогавари, в помощ на обсадената вече от турците Малоазийска Филаделфия – провинция в Мала Азия. За да стимулира Роже дьо Флор, Андроник ІІ го сватосва за своята племенница Мария Асенина Палеологина и го провъзгласил за мега дук на Византийската империя. Така де Флор се оженил за височайшата императорска родственица – българската принцеса Мария Асенина – дъщерята на ългарски цар Иван Асен ІІІ и на българската царица Ирина – византийка по произход и сестра на византийския император [[Андроник II Палеолог|Андроник ІІ]]. Великолепната церемония по бракосъчетанието се състояла във Великата Константинополска катедрала „[[Света София (Константинопол)|Света София]]“, в която според аналите били извършени два бракосъчетателни ритуала – по църковнославянски ортодоксален маниер и по католически.През 1308 г. и сестрата на принцеса Мария Асенина – Теодора Асенина се омъжила също за един от предводителите на алмогаварите – дон Феран Ксименес д'Аунес, приятел и съподвижник на Роже дьо Флор. В последсвеие принцеса Теодора Асенина д,Аунес е имала и втори брак с византийския военачалник [[Мануил Тагарис]].
 
== Семейство ==