Мирча Стари: Разлика между версии

 

На 10 октомври 1394 г. в битката при Карановаса, предхождана от партизански действия, Мирчо нанася поражение на султан Баязид. През пролетта на 1395 г. Баязид събира голяма армия и предприема нов поход към Влашко. Мирчо Стари се обръща за помощ към всички християнски владетели от района. [[Иван Шишман]] изпраща разпореждания до своите военачалници Баул и Алдимир да пристигнат в [[Никопол]] с отрядите си. Българите минават Дунава и участват заедно с Мирчо Стари в решителното сражение срещу турците в местността Ровине при река Арджеш. [[Битка при Ровине|Битката при Ровине]] става на [[17 май]] [[1395]] г. Османците почти претърпяват поражение и печелят с огромни загуби една [[пирова победа]]. В битката освен много от собствените им войски загиват и турските съюзници [[Крали Марко]] и [[Константин Драгаш]], а [[Баязид I]], [[Стефан Лазаревич]] и [[Константин Балшич]] едва успяват да оцелеят и се оттеглят през Дунава. Търновският цар е обвинен в предателство от [[Баязид I]] – Иван Шишман е пленен и екзекутиран на 3 юни под стените на Никопол. В същата 1395 година в Южна Добруджа османските сили се прегрупират за второ настъпление и завоюване на Влашко. Мирчо в [[1395]] г. след битката при Ровине пак става васал на султана, но е принуден да бяга в Унгария. Турците поставят на власт [[Влад I Узурпатор]].

 

С помощта на унгарския крал Сигизмунд в [[1396]] г. Мирчо е възстановен и дори завзема от турците българската крепост на северния бряг на Дунав Холъвник (Малък Никопол, дн. Турну Мъгуреле) срещу Никопол.