Разлика между версии на „Старобългарски език“

редакция без резюме
 
== История и език ==
[[Файл:LordsPrayerChurchSlavonicOldchurchslavonic.svgjpg|alt=|мини|500п500x500пкс|Молитвата [[Отче наш]] на [[църковнославянски език]]]]
От различните си изследователи този език се нарича различно. [[Йерней Копитар]] и [[Франц Миклошич]] го наричат ''„старословенски език“'', тъй като в първите писмени паметници те са търсели черти от славянския диалект в [[Панония]]. [[Александър Христофорович Востоков|А. Х. Востоков]] въвежда през 1820 г. термина ''„старославянски език“'', който днес е най-използваният термин в рускоезичната научна литература. Аналогично са образувани наименованията фр. le vieux slave, лат. palaeoslavica. [[Йозеф Добровски]] в ''„Institutiones linguae slavici dialecti veteris“'' (''Студия върху стария диалект на славянския език'') ([[1822]]) открива в този език ''„старосръбско наречие“''. Но още в средата на [[19 век]] [[Аугуст Шлайхер]], [[Мартин Хатала]] и [[Леополд Гайтлер]] виждат, че езиковите особености на първите славянски книжовни произведения са еднакви с чертите на [[Български език|българския език]]. Те въвеждат наименованието ''„старобългарски език“'' (нем. ''Altbulgarisch''), възприет изцяло в България. В съвременното [[езикознание]] освен термина ''„старобългарски език“'' са разпространени и названията ''„старославянски език“'' и ''„староцърковнославянски език”''.