Мирча Стари: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 18:
На 10 октомври 1394 г. в битката при Карановаса, предхождана от партизански действия, Мирчо нанася поражение на султан Баязид. През пролетта на 1395 г. Баязид събира голяма армия и предприема нов поход към Влашко. Мирчо Стари се обръща за помощ към всички християнски владетели от района. [[Иван Шишман]] изпраща разпореждания до своите военачалници Баул и Алдимир да пристигнат в [[Никопол]] с отрядите си. Българите минават Дунава и участват заедно с Мирчо Стари в решителното сражение срещу турците в местността Ровине при река Арджеш. [[Битка при Ровине|Битката при Ровине]] става на [[17 май]] [[1395]] г. Османците почти претърпяват поражение и печелят с огромни загуби една [[пирова победа]]. В битката освен много от собствените им войски загиват и турските съюзници [[Крали Марко]] и [[Константин Драгаш]], а [[Баязид I]], [[Стефан Лазаревич]] и [[Константин Балшич]] едва успяват да оцелеят и се оттеглят през Дунава. Търновският цар е обвинен в предателство от [[Баязид I]] – Иван Шишман е пленен и екзекутиран на 3 юни под стените на Никопол. В същата 1395 година в Южна Добруджа османските сили се прегрупират за второ настъпление и завоюване на Влашко. Мирчо в [[1395]] г. след битката при Ровине пак става васал на султана, но е принуден да бяга в Унгария. Турците поставят на власт [[Влад I Узурпатор]].
[[Файл:МирчоКръст.jpg|ляво|мини|285x285пкс|обреден кръст на Мирчо в Балчик]]
[[File:МирчоСтари.jpg|thumb|270px|Мирчо Стари]]
Line 28 ⟶ 29:
Към [[1406]] Мирчо е „владелец“ на Силистра, но не и на цяла Добруджа, както разбираме от титулатурата му в някои негови [[Влахо-български грамоти]]. Властта му в Добруджа е кратка, до [[1411]] г. С прехвърлянето си от един турски господар към друг запазва някакво влияние южно от Дунав до 1417 г.
B [[1407]] – [[1408]] Мирчо разбива турците при Дръстър и ангажира срещу себе си акънджийските отряди, докато царят, заедно с Фружин, вече действат в западните български предели. В [[1411]] e прогонен от Добруджа от войските на [[Сюлейман Челеби]]. Мирчо става съюзник на опасния [[Муса Челеби|Муса Кеседжи]] и го подпомага в завоюването на Балканите същата година. Бившият му съюзник Муса след като побеждава Сюлейман и закрепва властта си, закономерно се обръща срещу Мирчо и българите, като през [[1413]] г. превзема [[Видин]], [[Мадара]], [[Овчага]] и атакува Североизточна България. Мирчо се съюзява с бъдещия турски султан [[Мехмед I]].
В [[1416]] Мирчо се отмята от Мехмед I и се съюзява с шейх [[Бедреддин Симави]], като го подкрепя в неговото въстание срещу султана. В [[1417]] турските войски, водени лично от султан [[Мехмед I]], ликвидират всякакво влияние на Мирчо южно от Дунав и атакуват отвъддунавските земи. Мирчо е подчинен на тежък договор, с който, макар да остава управител на Влашкото княжество, то е превърнато в пашалък, синът му е взет за заложник и войводата скоро след това умира в [[1418]] г.
| |||