Разлика между версии на „Иван Асен III“

редакция без резюме
(форматиране: 5x тире-числа, 4x тире, 2x кавички, 7 интервала (ползвайки Advisor))
'''Ива̀н Асѐн III''' или '''Иван III Асен''' е [[България|български]] [[цар]] през [[1279]] .
 
Той е първородният син на цар [[Мицо Асен]]. Майка му е [[Мария Асенина]], дъщеря на [[Иван Асен II]]. Семейството на Иван Асен III се укрива във [[Византия|Византийската империя]] и живее там до [[1277]] г., когато император [[Михаил VIII Палеолог]] узнава за смъртта на българския цар [[Константин Асен]] след въстанието на метежника [[Ивайло (цар)|Ивайло]]. Опасявайки се от набиращия сила Ивайло, императорът решава да изпрати на престола Иван Асен III, който произхожда от Асеновия род и има законни претенции към българския престол. През 1277 – 1278 г. Иван Асен е оженен за дъщерята на императора [[Ирина Палеологина]]. След това Михаил VIII изпраща няколко византийски армии, стремейки се да утвърди Иван Асен III на престола. Въпреки че Ивайло съумява да отблъсне повечето от византийските армии, той е обсаден за три месеца в Дръстър от изпратените от василевса наемници от [[Златна орда|Златната орда]]. Възползвайки се от обстановката, византийците обсаждат българската столица. Търновското болярство приема за истина слуха за смъртта на Ивайло и предават града, признавайки Иван Асен III за новия законен владетел. С цел да затвърди позицията си на престола, Иван Асен III омъжва сестра си Кера-Мария за благородника [[Георги I Тертер|Георги Тертер]] (по-късно цар Георги I Тертер), но не успява да се сдобие с повсеместно одобрение. Ивайло отново се появява пред крепостните стени на Търновград и разбива византийските защитници на Иван Асен III. Царят и Ирина Палеологина тайно напускат столицата, вземайки със себе си скъпоценности от дворцовата съкровищница, включително и орнаменти на победени в сражение византийски императори. Достигайки до [[Несебър]], двамата отплават за Константинопол с кораб, където разяреният Михаил VIII първоначално отказва да ги приеме заради страхливата им постъпка.
{{източник|През 1280 – 1281 г. Иван Асен III пътува до [[Златна орда|Златната орда]], стремейки се да спечели на своя страна армиите на хан [[Ногай]], където по-същото време пребивавал и неговият съперник [[Ивайло]]. Там за малко Иван Асен не загубва живота си, когато на един пир пияният Ногай заповядал двамата екс-царе да бъдат екзекутирани. Ивайло бил убит, а Иван Асен успял да избегне смъртта поради застъпничеството на жената на татарина – [[Ефросина Палеологина|Ефросина]], незаконна дъщеря на византийския василевс [[Михаил VIII Палеолог|Михаил VIII Палеолог.]] Въпреки неуспеха си при татарите, Иван Асен продължил да носи царската си титла още няколко години, до сключването на споразумение между цар [[Георги I Тертер]] и новият василевс Андроник II. Според него българският цар върнал обратно във Византия втората си съпруга, сестрата на Иван Асен – Мария, срещу връщането на своята първа жена и сина си Теодор Светослав. Също така, тогава Иван Асен се отказал от царската си титла, като останал византийски деспот до смъртта си през 1303 г. Бишвият цар умира в имението си на р. Скамандър в Мала Азия, близо до руините на древната [[Троя]], дадено като апанаж на баща му [[Мицо Асен]].{{hrf|2019|11|16За дъщерята на Цар Иван – Асен ІІІ, рицаря Роже де Флор, съкровището на тамплиерите и отвлечената златна хазна на ІІ Българско царство, Йордан Иванов и Анна Зографова}}
 
С цел да затвърди позицията си на престола, Иван Асен III омъжва сестра си Кера-Мария за благородника [[Георги I Тертер|Георги Тертер]] (по-късно цар Георги I Тертер), но не успява да се сдобие с повсеместно одобрение. Ивайло отново се появява пред крепостните стени на Търновград и разбива византийските защитници на Иван Асен III. Царят и Ирина Палеологина тайно напускат столицата, вземайки със себе си скъпоценности от дворцовата съкровищница, включително и орнаменти на победени в сражение византийски императори. Достигайки до [[Несебър]], двамата отплават за Константинопол с кораб, където разяреният Михаил VIII първоначално отказва да ги приеме заради страхливата им постъпка.
 
{{източник|През 1280 – 1281 г. Иван Асен III пътува до [[Златна орда|Златната орда]], стремейки се да спечели на своя страна армиите на хан [[Ногай]], където по-същото време пребивавал и неговият съперник [[Ивайло]]. Там за малко Иван Асен не загубва живота си, когато на един пир пияният Ногай заповядал двамата екс-царе да бъдат екзекутирани. Ивайло бил убит, а Иван Асен успял да избегне смъртта поради застъпничеството на жената на татарина – [[Ефросина Палеологина|Ефросина]], незаконна дъщеря на византийския василевс [[Михаил VIII Палеолог|Михаил VIII Палеолог.]] Въпреки неуспеха си при татарите, Иван Асен продължил да носи царската си титла още няколко години, до сключването на споразумение между цар [[Георги I Тертер]] и новият василевс Андроник II. Според него българският цар върнал обратно във Византия втората си съпруга, сестрата на Иван Асен – Мария, срещу връщането на своята първа жена и сина си Теодор Светослав. Също така, тогава Иван Асен се отказал от царската си титла, като останал византийски деспот до смъртта си през 1303 г. Бишвият цар умира в имението си на р. Скамандър в Мала Азия, близо до руините на древната [[Троя]], дадено като апанаж на баща му [[Мицо Асен]].|2019|11|16}}
 
== Родословие ==
2541

редакции