Роже дьо Фльор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 30:
 
== Каталанската кампания ==
[[File:Entrada de Roger de Flor en Constantinopla (Palacio del Senado de España).jpg|thumb|250px260px|''Влизането на Роже дьо Флор в Константинопол'']]
След окончателния край на Анжуйско-[[Кралство Арагон|Арагонската]] война с мира от Калабелота и обособяването на независимостта на [[Сицилия]] под властта на фамилията Арагон, каталанските наемници остават без работа и търсят ново поле за изява. Византийският император [[Андроник II Палеолог]] приема предложението на т.нар. [[Каталонска кампания]] и в края на 1303 г. Роже дьо Флор пристига в [[Константинопол]] с 6500 души, за да се сражава с прииждащите към [[Мала Азия]] турци. {{източник|Императорът го наел, заедно с войската му от каталани и алмогавари, в помощ на обсадената вече от турците Малоазийска Филаделфия – провинция в Мала Азия. За да стимулира Роже дьо Флор, Андроник ІІ го сватосва за своята племенница Мария Асенина Палеологина и го провъзгласил за мега дук на Византийската империя. Така де Флор се оженил за височайшата императорска родственица – българската принцеса Мария Асенина – дъщерята на български цар Иван Асен ІІІ и на българската царица Ирина – византийка по произход и сестра на византийския император [[Андроник II Палеолог|Андроник ІІ]]. Великолепната церемония по бракосъчетанието се състояла във Великата Константинополска катедрала „[[Света София (Константинопол)|Света София]]“, в която според аналите били извършени два бракосъчетателни ритуала – по църковнославянски ортодоксален маниер и по католически. През 1308 г. и сестрата на принцеса Мария Асенина – Теодора Асенина се омъжила също за един от предводителите на алмогаварите – дон Феран Ксименес д'Аунес, приятел и съподвижник на Роже дьо Флор. Впоследствие принцеса Теодора Асенина д'Аунес е имала и втори брак с византийския военачалник [[Мануил Тагарис]].{{hrf|За дъщерята на Цар Иван – Асен ІІІ, рицаря Роже де Флор, съкровището на тамплиерите и отвлечената златна хазна на ІІ Българско царство, Йордан Иванов и Анна Зографова}}