Водороден показател: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Корекция: Газирана вода (сода), а не изобщо безалкохолни напитки, което е по-широко понятие и включва и други, които ги има тук на отделни редове! |
Ted Masters (беседа | приноси) корекция |
||
Ред 3:
:<math>\mathrm{pH} = - \lg (C_{\textrm{H}^+})</math>
Чрез концентрацията на H<sup>+</sup> се определя [[химия|химичният]] характер на даден [[разтвор]].
[[File:PHscalenolang.svg|400п|мини|Проста скала на pH и рОН]]
Ред 24:
Така за чиста вода <math>\text{pH} = \text{pOH} = 7</math>, а за други разтвори обикновено границите на техните изменения са от 0 до 14 според вида на разтвора. В някои случаи обаче, pH може да излезе извън тези граници. Например, при концентрация на водородни йони <math>C_{\textrm{H}^+}=10^{-15} mol/l, {pH} = 15</math>, а при концентрация на хидроксидни йони <math>C_{\textrm{OH}^-}=10 mol/l, {pH} =-1</math>
Поради логаритмичния мащаб разлика в рН с 1 единица означава разлика в киселинната/алкалната концентрация 10 пъти.
== Видове разтвори ==
Ред 64:
При по-ниски температури от 25 °C аналогично дисоциацията е по-слаба, йонната концентрация е по-малка както за катиони, така и за аниони и границата на неутралност намалява <math>\text{pH} = \text{pOH} < 7</math>. Затова разтвори с <math>\text{pH} = 7</math> ще имат алкална реакция.
Изменението на pH от температурата зависи от вида на разтвора. Например:
* 0,001 mol/l [[солна киселина]] HCl при 20 °C има pH=3 и при 30 °C pH=3;
* 0,001 mol/l [[натриева основа]] NaOH при 20 °C има pH=11,73, а при 30 °C pH=10,83.
== Определяне на pH ==
Определянето на pH се осъществява посредством три основни метода:
* колориметричен (чрез индикатори)
* потенциометричен (чрез рН-метър)
* аналитичен (
=== Чрез цветни индикатори ===
Ред 85:
==== Универсален индикатор ====
Универсалният индикатор представлява смес от няколко индикатора, с което се разширява работният диапазон на измерване на pH. Той променя последователно цвета си от червено през жълто, зелено, синьо до виолетово при преминаване от киселинна област в основна. Лентите от „индикаторната хартия“ обикновено се импрегнират с разтвори от такива смеси – „универсални индикатори“, с които може бързо да се определи киселинността на изследваните водни разтвори с точност до рН единици или дори десети от тях. За по-точно определяне
Определянето на pH с хартиени индикатори е трудно за мътни или оцветени разтвори.
==== Течен индикатор ====
Поради факта, че оптималните стойности на pH за хранителни разтвори имат много тесен диапазон на рН (обикновено от 5,5 до 6,5), в практиката се използват и други индикатори. Така например, течният pH тест има работен диапазон и скала от 4,0 до 8,0, което го прави по-точен в сравнение с универсалната индикаторна хартия. Напълва се епруветка с хранителен разтвор или вода и се добавя 1 капка pH тест. Затваря се епруветката, разклаща се и се сравнява получения цвят с цветната скала от комплекта. Един комплект е достатъчен за повече от 500 измервания. В пакета са включени всички необходими материали за теста: течен индикатор, цветна скала и две епруветки.
[[Файл:Ph-Meter.jpg|200px|right|thumb|рН-метър]]
[[Файл:AGM-03 Acidogastrometr.jpg|200px|right|thumb|Микропроцесорен [[ацидогастрометър]] в комплект със сонда за ендоскопско и краткосрочно интрагастрално измерване на pH. Той позволява да се идентифицират киселинно-зависими стомашно-чревни патологии и да се проведе индивидуален подбор на лекарствена терапия.]]
=== Чрез апарати ===
Създадени са специални апарати за автоматизирано определяне на рН, наречени [[
=== Аналитичен обемен метод ===
Ред 103:
{| class="wikitable"
|-
!style=background:#D4F2CE;|
!style=background:#D4F2CE;|
!style=background:#D4F2CE;|
|-
| [[Хлороводород]] || –5,9 ||bgcolor=#990000|
|-
| Геотермална вода на вулкана [[
|-
| Наситена [[солна киселина]] || 0,1 ||bgcolor=#CC0000|
Ред 117:
| [[Електролит]] в оловни [[акумулатор]]и || <1,0 ||bgcolor=#CC0000|
|-
| [[Азотна киселина]] (10
|-
| Солна (хлороводородна) киселина (10
|-
| Сярна киселина; [[Tрихлороцетна киселина]] <br>(10
|-
| [[Оксалова киселина]] (10
|-
| [[Стомашен сок]] || 1,0 – 2,0 ||bgcolor=#EE0000|
|-
|
|-
| [[Лайм]] || 1,8 – 2,0 ||bgcolor=#EE0000|
|-
| Солна (хлороводородна) киселина (1
|-
| Лимонов сок (5
|-
| Сярна киселина (1
|-
| [[Лимон]] || 2,0 – 2,4 ||bgcolor=#FF0000|
|-
| [[Винена киселина]], [[Ябълкова киселина|Ябълкова (оксиянтарна) киселина]] (10
|-
| [[Мравчена киселина]] (10
|-
| [[Млечна киселина]], [[Салицилова киселина]] <br>(10
|-
| Наситена [[оцетна киселина]] || 2,4 ||bgcolor=#FF3300|
Ред 149:
| [[Червена боровинка]] || 2,3 – 2,5 ||bgcolor=#FF3300|
|-
| Сладки газирани напитки
|-
| [[Янтарна киселина]] (10
|-
| [[Стафиди]] || 2,8 – 3,0 ||bgcolor=#FF6600|
Ред 157:
| [[Цариградско грозде]] || 2,8 – 3,1 ||bgcolor=#FF6600|
|-
| Оцетна киселина (10
|-
| Хранителен [[оцет]] (3 – 15
|-
| Ябълков и портокалов сок; [[Газирана вода]]
|-
| [[Кока-кола]]
|-
| [[Алуминиева стипца]] (10
|-
| [[Боровинка]] || 3,0 – 3,7 ||bgcolor=#FF8C00|
Ред 179:
| [[Ябълка]] || 3,3 – 3,9 ||bgcolor=#FF8C00|
|-
| Оцетна киселина (1
|-
| [[Маслина]] || 3,6 ||bgcolor=#FF8C00|
|-
| [[Бира]], [[Вино]]
|-
| Сушена кайсия || 3,4 – 3,8 ||bgcolor=#FF8C00|
Ред 205:
| [[Къпина]] || 3,9 – 4,5 ||bgcolor=orange|
|-
| [[Сероводородна киселина]] (10
|-
| [[Киселинен дъжд]] || 4,2 – 4,4<br>(< 5,6) ||bgcolor=orange|
|-
| Киселинни [[езеро|езера]]
|-
| [[Домат]] || 4,3 – 4,9 ||bgcolor=orange|
Ред 223:
| Маски и балсами за коса след след измиване с шампоан || 4,7 – 6,0 ||bgcolor=yellow|
|-
| Наситена [[
|-
| [[Кафе]]
|-
| [[Синилна киселина]] (10 % разтвор) || 5,1 ||bgcolor=yellow|
Ред 237:
| [[Диня]] || 5,2 – 5,6 ||bgcolor=yellow|
|-
| [[
|-
| Сладък [[картоф]] || 5,3 – 5,6 ||bgcolor=yellow|
|-
| [[Шампоан]], [[Урина]]
|-
| [[Кожа]] на здрав човек
|-
| [[Праз]] лук || 5,5 – 6,2 ||bgcolor=#CCFF00|
Ред 259:
| [[Боб]] || 5,6 – 6,5 ||bgcolor=#CCFF00|
|-
| [[Чай]]
|-
| [[Грах]] || 5,8 – 6,4 ||bgcolor=#CCFF00|
Ред 275:
| [[Авокадо]] || 6,3 – 6,6 ||bgcolor=#BBF0C9|
|-
| Чисти [[езеро|езера]]
|-
| [[Мляко]]
|-
| Питейна вода
|-
| [[Слюнка]]
|-
| Химикали за навиване на [[коса]] (едро къдрене) || 6,8 – 7,5 ||bgcolor=green|
Ред 291:
| Детски шампоани || 7,3 ||bgcolor=green|
|-
| Негазирана бутилирана вода
|-
| [[Кръв]] || 7,
|-
| [[Лимфа]] || 7,5 ||bgcolor=#009966|
Ред 299:
| Химикали за средно къдрене на коса || 7,5 – 8,3 ||bgcolor=#006699|
|-
| [[Морска вода]]; [[
|-
| Тиогликолови химикали за дребно къдрене на коса || 8,3 – 9,1 ||bgcolor=blue|
Ред 305:
| [[Хлор]] || 9,0 ||bgcolor=blue|
|-
| [[Структуирана вода]]
|-
| Течен [[сапун]] за ръце || 9,0 – 10,0 ||bgcolor=blue|
Ред 315:
| Тиогликолови препарати за химическо изправяне на косата || 10,0 ||bgcolor=blue|
|-
| Обезцветяващи и избелващи препарати за коса || 10,
|-
| [[Амоняк]] || 11,5 ||bgcolor=#0000CC|
Ред 329:
| Течност за прочистване на водосточни тръби, [[сода каустик]] || 14 ||bgcolor=#660066|
|}
<div class="references">
<div id="1">1 – Колкото е по-висок водородният показател на напитката в границите на поносимост от човешкия организъм <br>(pH = 2 – 10,5), толкова по-добре тя влияе на здравето. Най-здравословни са напитките със силна алкална реакция, а най-вредни – със силна киселинна реакция.
<div id="2">2 – Всякаква риба умира при pH=4,5<ref name="ALAGESIA"></ref></div>
<div id="3">3 – Яйцата на жаби, [[попова лъжичка|попови лъжички]], [[Ракообразни|раци]] и мухи-еднодневки загиват при pH=5,5 <div id="4">4 – Дъговата [[пъстърва]] умира при pH=6 <ref name="ALAGESIA"></ref></div>
</div>
== Изохидрични разтвори ==
|