|
[[Файл:Sanzio 01 Plato Aristotle.jpg|мини|270px|[[Платон]] (''ляво'') и [[Аристотел]] (''дясно''): детайл от ''[[Атинската школа]]'' на [[Рафаело]], 1509]]
Кур
'''Философията''' (от [[гръцки език|гръцки]]: ''φιλοσοφια'', от ''φιλεῖν'' – [[любов|обичам]] и ''σοφία'' – [[мъдрост]]<ref>{{cite web | last = Liddell| first = Henry George| coauthors = Robert Scott| url = http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3D%23111487| title = Philosophia| work = A Greek-English Lexicon| publisher = Perseus| accessdate = 8 февруари 2010}}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.etymonline.com/index.php?search=philosophy&searchmode=none| title = Philosophy| publisher = Online Etymology Dictionary| accessdate = 8 февруари 2010}}</ref>) е изследване на общите и фундаментални въпроси, засягащи [[човек]]а и [[свет]]а. Основни теми за философията са неща като съществуването, мисленето, познанието, [[истина]]та, справедливостта, красивото.<ref>{{cite book | last = Teichmann | first = Jenny | coauthors = Katherine C. Evans | year = 1999 | title = Philosophy: A Beginner's Guide | publisher = Blackwell Publishing | pages = 1 }}</ref><ref>{{cite book | last = Grayling | first = A.C. | year = 1998 | title = Philosophy 1: A Guide through the Subject | publisher = Oxford University Press | pages = 1 }}</ref> В своите изследвания философията по принцип се отличава със систематичен подход и [[разум|рационална]] аргументация, което я отличава от други подходи към същите или подобни теми, като например [[мистицизъм|мистицизма]] и [[митология]]та.<ref>{{cite book | last = Honderich | first = T. | year = 1995 | title = The Oxford Companion to Philosophy | publisher = Oxford University Press | pages = 666 }}</ref>
Въпреки общото разбиране, че философията е [[наука]], тя се различава от [[хуманитарни науки|хуманитарните]] и [[природни науки|природните науки]] по това, че не разчита на [[Научен метод|научния метод]] и няма строго определен и общоприет предмет. В зависимост от дефиницията за такъв предмет или от акцентите и подходите при изследването и решаването на този проблем, различните философи могат да бъдат причислявани към дадено течение или доктрина, а тяхната дейност и произведения да бъдат отнасяни към по-тесни области на философско изследване.
== Клонове на философията ==
[[File:Философия (по С. Л. Франку).png|thumb]]
Даването на изчерпателен списък на клоновете на философията е трудно, доколкото в различни исторически периоди и в различни културни традиции са съществували различни видове деления. Въпреки това, следните области обикновено се приемат за основни:
* ''[[Метафизика]]та'' изследва природата и първоначалата на съществуващото и [[свят|света]].
* ''[[Онтология]]та'', понякога считана за основен дял на метафизиката, е изследване на битието.
* ''[[Епистемология]]та'' изследва [[познание]]то, същността и възможността на познавателния процес.
* ''[[Етика]]та'' или „философия на морала“ се интересува от въпросите как трябва да постъпва човек, правилното поведение и „добрия живот“. Основни клонове на етиката са мета-етиката, нормативната етика и приложната етика. Мета-етиката се занимава с въпросите за природата на етичната мисъл, сравнението на различни етични системи, дали има абсолютни етични истини и как такива истини могат да бъдат познати. Етиката е също асоциирана с идеята за моралността. Платоновите ранни диалози включват изследване на дефинициите за добродетел.
* ''[[Политическа философия|Политическата философия]]'' изучава управлението и отношението на индивидите и общностите към [[държава]]та.
* ''[[Естетика]]та'' се занимава с красивото, възвишеното, изкуството, насладата.
* ''[[Логика]]та'' изследва формите и законите на мисленето; валидните форми на аргументация. Тя има своето начало в края на 19 век с математици като [[Готлоб Фреге]], които се фокусират върху математическото третиране на логиката и днес логиката има две основни разделения: [[математическа логика]] (формална символна логика) и това, което днес се нарича философска логика.
* ''[[Философия на езика|Философията на езика]]'' изследва началата, развитието и употребата на езика и отношението му към мисленето.
* Повечето [[академични дисциплини]] имат „философии“, които изследват техните основания и предмет, като тук се включват области като ''[[философия на науката]]'', ''[[философия на историята]]'', ''[[философия на математиката]]'' и т.н.
* Същевременно множество [[академични дисциплини]] като ''[[психология]]та'', ''[[антропология]]та'', ''[[физика]]та'' и т.н. възникват около предмети, които са били в областта на философията и в този смисъл исторически са се обособили от нея.
== История ==
История на философията обикновено се дели на четири големи периода – антична философия, средновековна философия, модерна философия и съвременна философия.
=== Антична философия ===
[[Файл:La scuola di Atene.jpg|мини|400px|Фрагмент от ''[[Атинската школа (картина)|Атинската школа]]'' – фреска на [[Рафаело]], създадена около [[1510]], представяща основните антични школи.]]
:''Основна статия: [[Антична философия]]''
Античната философия обхваща период от около едно хилядолетие, от [[6 век пр.н.е.]] до към края на [[4 век]].
[[Предсократици|Досократическия период]] е предимно набор от различни [[Натурфилософия|натурфилософии]]. Тук са първите опити да се мислят всеобщността и първоначалата на съществуващото. [[Класическа гръцка философия|Класическият период]], в който основни фигури са [[Сократ]], [[Платон]] и [[Аристотел]], се отнася най-общо до времето на разцвета и западането на атинската демокрация. През последвалия [[Елинистическа философия|елинистически период]] се оформят по-отчетливо отделните философски школи и доктрини през Античността, някои сред които са [[стоицизъм]], [[скептицизъм]] и [[неоплатонизъм]]. Късният неоплатонизъм и ранните християнски философи като [[Августин Блажени|Августин]] и [[Боеций]] ознаменуват прехода от античната към средновековната философия.
=== Средновековна философия ===
:''Основна статия: [[Средновековна философия]]''
Тук най-общо се включва философията в периода между падането на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]] и [[Ренесанс]]а. Философията е дълбоко обвързана с религията. Благодарение най-вече на ислямски преводи и коментари, по-късната християнска средновековна схоластика преоткрива класическата гръцка философия.
=== Философия на Новото време ===
:''Основна статия: [[Философия на новото време]]''
Първият период на модерната философия започва през [[17 век]] и обхваща времето между [[Рене Декарт]] и [[Имануел Кант]]. Той най-общо се припокрива с [[Просвещение]]то. Един от основните дебати тук е между [[рационализъм]] и [[емпиризъм]]. Силно влияние оказва възраждането на науките и най-вече развитието на [[физика]]та. Важни имена през тази епоха са [[Декарт]], [[Монтен]], [[Франсис Бейкън|Бейкън]], [[Лок]], [[Джордж Бъркли|Бъркли]], [[Дейвид Хюм|Хюм]], [[Спиноза]], [[Готфрид Лайбниц|Лайбниц]].
В края на [[18 век|18-ти]] и началото на [[19 век]] е периодът на [[Немска класическа философия|Класическата немска философия]] в лицето на Кант, [[Фихте]], [[Шелинг]] и [[Хегел]]. Значими течения по-нататък през този век са [[младохегелианство]]то, [[Марксизъм|марксизмът]], [[Позитивизъм|позитивизмът]], [[Прагматизъм|прагматизмът]] и ранният [[екзистенциализъм]], към който често са причислявани [[Киркегор]] и [[Ницше]].
По същото това време [[Михаил Бакунин]], [[Пиер-Жозеф Прудон]] и [[Пьотър Кропоткин]] поставят началото на съвременната [[Анархизъм|анархистическа]] философска школа.
<!--
=== Източна философия ===
* [[Будизъм]]
* [[Тибетски будизъм]]
* [[Веданта]]
* [[Йога]]
* [[Джайнизъм]]
* [[Даоизъм]]
* [[Конфуцианство]]
* [[Маздеизъм]]
=== Свързани с източната философия ===
* [[Тайната доктрина|Тесофия]]
* [[Жива Етика|Агни йога]]
* [[Антропософия]]
* [[Орфизъм]]
* [[Херметизъм]]
* [[Питагорейци]]
* [[Богомилство]]
* [[Джиду Кришнамурти]]
* Арабско-халдейска Кабала
=== Християнска философия ===
* Традиционалистически
[[Източно-православно|Източно-православна]],
[[Католическа църква|Католическа]]
* Доктринерски
[[Протестантство|Протестантска]]
=== Свързани с християнската философия ===
* [[Антропософия]]
* [[Розенкройцерски орден|Розенкройцери]]
* [[Толстоизъм]]
* [[Дъновизъм]]
* Християно-юдейска [[Кабала]] -->
=== Съвременна философия ===
:''Основна статия: [[Съвременна философия]]''
През [[20 век]] теченията и доктрините във философията са изключително разнообразни. Все пак, силно се развиват [[Аналитична философия|аналитичната философия]] и [[феноменология]]та.
== Приложна философия ==
Резултатите от философските постижения на дадено общество оказват силно влияние на неговото развитие. Това е непосредствено видимо за области като етиката и политическата философия. Изследванията и ученията на [[Конфуций]], [[Авероес]], [[Макиавели]], [[Лок]], [[Русо]], [[Маркс]] и [[Джон Стюарт Мил|Мил]] са само някои примери за философии, които са били определящи за държавното управление и политическите процеси в съответните епохи и общества.
Философията през вековете има силно влияние върху образователните институции и практики. През Античността множество философи откриват свои образователни школи, най-известни от които са [[Академия]]та на [[Платон]] и [[Ликейон]]ът на [[Аристотел]]. В началото на [[19 век]] работата на [[Шелинг]], [[Фридрих Шлайермахер|Шлайермахер]], [[Вилхелм фон Хумболт|Хумболт]] и [[Фихте]] става теоретическата основа на класическия немски университет. Концепцията за [[Прогресивно образование|прогресивното образование]], най-вече чрез философията на [[Джон Дюи]], има значително влияние върху образователните политики през [[20 век]] в [[Съединените щати]]. По-късно основни принципи на прогресивното образование са доразвити във [[Философия с деца|философията с деца]].
Към края на 20 век паралелно в Западна Европа и в Съединените щати започват да възникват практики на [[философско консултиране]], както и организации, които обединяват и сертифицират философски консултанти.
По-опосредствен начин на приложение на философията е чрез използване на нейните резултати в други академични и научни дисциплини. Примери за това са значението на логиката в [[математика]]та, [[лингвистика]]та, [[психология]]та и [[Компютърни науки|компютърните науки]] или определящата роля на философията на науката по отношение на [[Научна методология|научната методология]].
== Бележки ==
<references />
== Външни препратки ==
{{Уикикниги|Портал:Философия}}
{{Wikiquote-inline |Философия}}
{{Commonscat-inline|Philosophy}}
{{Философия}}
| 
