Анево: Разлика между версии

Анево се намира в географската област [[Розова долина]], в подножието на [[Стара Планина]] и се намира, на около километър на запад от [[Сопот]]. ЖилищнатаЗастроената му площ е 400 декара, а през него минава [[Републикански път I-6]]. Анево се намира на километър западно от Сопот и на 7 от [[Карлово]], с които е свързано посредством автобусна линия. На юг от Анево минава [[Железопътна линия 3 (България)|ЖПжп линията София- – Бургас]], на която селото е спирка за пътническите влакове. През землището на селото течат няколко малки реки: ''Куру дере (Сухото дере), Мечо дере, Татар дере (от Татаре старотро име на село Московец) Таушан дере (Заешко дере)'' и ''Кале дере.''. Над Анево в местността ''Асърлъка'' са изградени два язовира. Местностите „Асърлъка“, „Пайталка“, „Карач пунар“ и „Дряна“ заемат северната част от землището, а на юг се простират местностите „Карачово“, където до 1906 г. се намира село със същото име, „Бащията“, „Лъджери“ и „Бозалъка“. По-голямата част от землището е заета от ливади, житни блокове, лозови масиви, овощни градини и различни широколистни и иглолистни гори ([[габър]], [[дъб]], [[бор]]). Важен отрасъл е [[Розопроизводство в България|розопроизводството]] от розови масиви, характерни за тази част на България. Недалеч от селото е разположен [[Централен Балкан|Национален парк „Централен Балкан“]].

Счита се, че Анево възниква в края на XIV век, след нахлуването на [[османци]]те в българските земи, след като близката крепост „Аневско градище“ е завзета от тях. На [[югозапад]] от днешното село има османскиосманско гробище, където вероятно са погребани падналите при обсадата и щурма на твърдината османски войници. Съществуват и устни предания, според които там е било и тюрбето (гробницата) на падналия при превземането на крепостта османски военачалник, което в полуразрушен вид просъществувало до XIX век.

Според устни предания първото селище пряк потомък на Анево се е намирало южно от Западния язовир на селото до Кюй дере (Селско дере) и е носело името Яйяларе или Яйялар маале. Наброявало е 10 – 15 къщи. Постепенно селото е местено на изток като известно време е заемало площ от 50 декара в местността Асарлъка. В последствиеВпоследствие селото е изместено до минаващото и днес през селото Мечо дере (Айъ дере), даващо и едно от последните имена на Анево.

До средата на XIX век селото носи името ''Аблаларе'', т.е. Какино или лелино село (тур.), което може да се свърже с легендата, която разказва, че към средата на XVI век по тези места дошли и се заселили [[татари]] на мястото на днешното село [[Московец]] (бивше Татаре). Техният бей имал една дъщеря и трима сина, на които поделил земите си по следния начин: дъщеря си, която била най-голямото дете в семейството му, и кака на останалите му синове (на турски кака е „абла“), той дал за жена на някой си аневски турчин. Оттам започнали да наричат селото Аблаларе или Аблалардан (Какиното село), на най-големия си син оставил село Татаре, на втория, който бил голобрад, оставил селото Кьоселер (дн. Мали Богдан, квартал на село [[Каравелово (Област Пловдив)|Каравелово]]), а на третия си син дал новозаселеното Йени обаси (тур. Ново село), което отпосле се преселило на мястото на дн. [[Иганово]].

До [[Освобождение]]то селото остава чисто мюсюлманско, с изключение на няколко български семейства. Съхранен е спомена, че през бурната [[1877]] г. аневци успяват по собствена инициатива да удържат цели три дни напиращия [[башибозук]] от околните мюсюлмански села да не нападнат съседния християнски град Сопот. След [[Съединението|Освобождението]] част от мюсюлманското население се изселва в пределите на Османската империя, а в Анево се заселват християни от селата [[Войнягово]], [[Дъбене]], [[Каравелово (област Пловдив)|Каравелово]], [[Михилци]] (Карловско) и [[Белица (Софийска област)|Белица]]. Първите български семейства, заселелили се в селото, са тези на братята Марко и Пано Стойчеви, Гаврил Бараков и т.нар. Караниколов род. По това време селото се нарича Айюво (Аиево), ро по-късно прекръстено на Ахиево, буквално от турски „Мечково“, вероятно по името на „Айъ дере“, днес [[Мечо дере]], което тече през селото. С името Ахиево, селото е споменато и в романа „Под игото“ – „Ахиево беше турско село, най-ближно до Бяла черква“. Това име селото носи до [[1934]] г., когато с указ името му е променено на Анево. Още със заселването на първите българи в селото възниква и идеята за създаване на българско училище, Иван Бакалина родом от с. Дъбене намира първия учител в селото също от Дъбене. Първоначално училището се помещавало в дома на Пано Стойчев, в последствиевпоследствие в къщата на Денко Рачев, докътодокато през 1929 година не възниква идеята за създаване на нова сграда. С доброволен труд на българи и турци за две години е изградена сградата на НУ Христо„Христо БотевБотев“ въвв двора, дарен от Кольо Пятов. Читалището е основано през 1928 г. по идея на Колю Цанков от с. Балван, Великотърновско, учителствал в Анево по онова време. А именно и Колю Цанков спомага за първата пиеса, изнесена от читалището – „Майстори“ на Рачо Стоянов.

След Втората световна война и идването на комунизма селото е електрифицирано (1947 – 481948 г.). Около 1958 – 1960 г. сградата на училището е разширена и в нея са се помещавали също читалището и библиотеката .

В селото до към 60-те на ХХ век са действали 2 училища – християнско и мюсюлманско, в което се изучава турски език., Катокато след взаимно съгласие на българи и турци двете училища се обединяват в новата сграда.

През 701970-те на централния площад е придаден нов облик, като са изградени фурна, сладкарница, кафене и магазин. В този вид с леки промени центърацентърът на селото остава до 2010 г., когато площадаплощадът е напълно реновиран и придобива европейски облик.

През 2011 година за кмет е избран Николай Николов. Открит е новият водопровод,; реставрирани са обществените чешми,; централнияцентралният площад и обръщалото на градската линия на западния край придобиват обновен облик. Построен е православнияправославният храм „Св. Архангел Михаил“, издигнат с финансовата помощ на бизнесмена Щерьо Щерев.

Населението на Анево към 31.12. декември 2018 е 1004 души и е с тенденция да намалява.

Селото е населено с [[мюсюлмани]] и [[християни]], които живеят в мир и съгласие и са образец за религиозна търпимост и добросъседство. Голяма част от населението на Анево са мюсюлманитемюсюлмани (близо 1/3 от жителите). Също не малъкнемалък е и брояброят на циганите, изповядващи християнство.

Селото разполага с кметство, поща и здравна служба, няколко магазина. В центъра на селото се намира и църквата „Св. Архангел Михаил“, а в непосредствена близост до нея се намира и [[джамия]]та. Сградата помещавала бившите училище, библиотека и Народнонародно читалище „Искра“ 1928 вече не функционира.

В селото има и Земеделсказемеделска кооперация – ЗК „Зорница“.

* В подножието на Стара планина на километър-два северно от селото се намира кътъткът за отдих „Масите“, често избиран за почивка или отдих от туристи, решили да посетят Аневското кале.

* В селото се намират няколко обществени чешми с течаща балканска вода – най-старата от тях е „Акча пънар“ (Акча е изгубената дъщеря на пълководецът, направил чешмата, а пънар означава извор от турски език) известна и като „Зарковата чешма“, „Голямата чешма“ и „Трите чучура“, която е на близо 6 века. Също така известна чешма е и „Лиловата чешма“. Две чешми има на централния площад и една на западния край – известна и като „Асърлъшка чешма“.

* Всяка година в края на септември се провежда традиционниятрадиционният селски събор (празникПразник на плодородието). Обикновено съборасъборът трае 2 дни – в единия се провежда младежка дискотека, а на втория протича с участие на народен оркестър и интересна програма. Събора събира гости от региона и страната. Традиционното хоро се извива на централния площад. От 2018 година съборасъборът се провежда в края на юли.

* Трифон Зарезан – в началото на февруари (обикновено преди Сопотския старопланински събор) в двора на училището се събират жителите на селото и съсс вино, мезета, музика, голям огън и богата софра отбелязват празника.

* „Монография – село Анево“ – Петко Петков, дългогодишен директор на училището и първияпървият учител от Анево, известно време е бил председател на ТКЗС, а по късно и на ЗК „Зорница“.