Филипо Сколари: Разлика между версии

Сколари взима участие в анти-османският кръстоносен поход през 1396г. завършил с катастрофалната за християнските сили [[битка при Никопол]]. Сколари, заедно с крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], [[Велик магистър на Малтийския орден|великия магистър на ордена на Свети Йоан]] - Филибер дьо Нейак и малък брой рицари успява да се измъкне от погрома на борда на галера с която се спуска по река Дунав, минава през крепостта [[Калиакра]] в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] и след дълги перипетии достига до Унгария.От 1387 г. вече служи при архиепископа на Естергом, а след това преминава под пряко кралско разпореждане. През 1398г. Пипо се жени за Барбара - дъщеря на унгарският благородник Андрей Озора, откъдето по-късно получава името Озорай. Следва труден период на конфликт и претенции за трона от страна на краля на Неапол, в резултат на които Сигизмунд е предаден от някои благородници и през 1401г. е затворен в замъка Вишеград. След като краля губи властта си, феодалите открито се подчиняват на краля на Неапол. През 1403г. Силите на [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското Кралство]] стоварват десант в [[Задар]] на Адриатическото крайбрежие и Пипо е принуден да отстъпва. През същата година италианецът, който остава лоялен на Сигизмунд си връща Естергом. Сколари нахлува отново в Босна където принуждава неаполитанците да бягат, а бунтовниците да молят за прощката на Сигизмунд. Във Виена, Пипо е издигнат от краля за Бан на Темешвар ([[Тимишоара|Тимишуара]]), като му е наредено да изгради система от унгарски гранични крепости, които да спрат османката инвазия. Като владетел на граничната област, на Сколари се налага да влезе в директен сблъсък с турските нашественици, откъдето трайно навлиза и в българския фолклор.

== Рицар на Дракона ==

През 1404г. Филипо Сколари става рицар на престижният [[Орден на Дракона]] /Societas Draconistarum/ на император Сигизмунд. Членове на Ордена освен Сколари са [[Янош Хуняди]], [[Влад Цепеш]] и българският принц [[Фружин]] с когото са близки. През 1410г. Пипо е изпратен от унгарският владетел в Италия, с миситята да прекъсне връзките на италианските градове-държави с Неапол. Сколари заминава първоначално за родната си Флоренция, където е приет с големи почести, след отива във [[Ферара]], където се среща с [[Николо III д’Есте|Николо III Д'Есте]]. През август 2010г. Сколари е приет от Антипапата [[Йоан XXIII (антипапа)|Йоан XXII]]I, а през септември пристига във [[Венецианска република|Венеция]].През 1414г.Сколари взима участие в Съвета в Констнаца, където император Сигизмунд му поверява охраната на Антипапата Йоан XXIII. На следващата 1415г. банът на Озорай присъства на екзекуцията на бунтовникът [[Ян Хус]] в Констанца. Той воюва с турците през 1417г. във Влашко, през 1418г. при Белград и през 1419г. в Босна. За заслугите му, Сигизмунд го награждава, като му дава Северин и Оршова.

 

Изгарянето на клада на [[Ян Хус]] - идеолога на чешката Реформация, предизвиква буря от недоволство в Чехия, насочено срещу свещениците на Ватикана и слага началото на т.нар."[[Хуситски войни]]".Император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] и папата обявяват кръстоносен поход срещу хусистите. През 1420 Пипо Спано е изпратен в [[Бохемия]], като един от военачалниците на унгарската армия, като задачата му е да смаже бунта на последователите на Ян Хус. През януари 1422г. армията на Сигизмунд обсажда Прага, но е разбита от [[Ян Жижка]] в битката при [[Битка на Витков хълм|Витков хълм]]. След като са отблъснати пред Прага, кръстоносците подемат полева война и неуспешно опитват да стигнат до решително сражение. Разбити са от хуситите отново в [[Битка при Немецки брод|битката при Немецки бро]]<nowiki/>д. Слуховете, че Сколари е убит в Бохемия, довеждат до нова османска атака във Влахия срещу неговия съюзник - воеводата Дан II. Повикан от [[Стефан Лазаревич]], Сколари се завръща в Сърбия и отново се насочва срещу османците.

[[File:Озорай.jpg|thumb|рицарски брони в замъка Озорай]]

== Сколари и Фружин ==

През 1425 г. Филипо Сколари, влашкият войвода [[Дан II]] и българският принц [[Фружин]] минават Дунава, разбиват османците при [[Ветрен (област Силистра)|Ветрен]] и превземат за кратко [[Силистра]]. На следващата година Пипо Спано получава удар и скоро след това почива в имението [[Липова]], като гост на Фружин. Погребан е в [[Секешфехервар]] в близост до кралската гробница.На погрбението му последна почит на рицаря отдава император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]].