Разлика между версии на „Николай Лусис“

След завършване на образованието си се връща в [[Пловдив]], където преподава и е ръкоположен за дякон.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> В 1868 година Николай заминава като учител в [[Ханя]] на [[Крит]], където взима участие в [[Критско въстание (1866 – 1869)|Критското въстание]]. В 1873/1874 година Николай става преподавател по богословие в гръцкия лицей в Ставродроми, [[Цариград]]. След две години заминава за [[Солун]], където се запознава с митрополит [[Йоаким III Константинополски|Йоаким Солунски]], който по-късно заема патриаршеската катедра в Цариград. На следващата година става свещеник и архидякон при митрополията и на 29 март 1875 година в храма „[[Свети Димитър (Солун)|Свети Димитър]]“ е избран за китроски епископ в град [[Колиндрос|Колиндър]], Македония. Ръкоположен е на 6 април 1875 година от солунския митрополит.<ref name="Μακεδονικά 87">{{cite book |title= Επίσκοποι Κίτρους κατά την Τουρκοκρατία |last= Γλαβίνας|first= Απ |authorlink= |coauthors= |year= 1978|publisher= „[[Македоника|Μακεδονικά]]“, XVIII, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών|location= |isbn= |pages= 87|url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_18/ekd_pemk_18_Glavinas.pdf|accessdate= 11 август 2014 |lang-hide= 1|lang= el}}</ref> [[Източна криза|Източната криза]] от 1875 — 1878 година, [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] и последвалият [[Санстефански мирен договор]], водят до избухването и на гръцко въстание в Южна Македония, чиято цел е да се предотврати създаването на [[Велика България (политическа концепция)|Велика България]].<ref>[[Дъглас Дейкин|Douglas Dakin]], The Unification of Greece 1770—1923, page 198—199, ISBN 960-250-150-2</ref><ref>Κωνσταντίνος Α. Βακαλόπουλος, Επίτομη Ιστορία της Μακεδονίας, Εκδόσεις αδελφών Κυριακίδη, Θεσσαλονίκη, 1988, σελ. 155-156</ref>
 
Епископ Николай възглавява въстанието в центъра на своята епископия [[Колиндър]]. Началото на въстанието съвада с деня на подписване на Санстефанския мир – 19 февруари/3 март 1878 година. Въстаниците създават „Временно правителство на Македония“, в което влиза и епископ Николай. Първоначалните успехи на въстаниците са ликвидирани след прехвърлянето на вече освободените от военните действия османски части. Въстаниците изпращат семействата си в манастира „Вси Светии“ и се укрепяват в Колиндър. На 25 февруари 2500 редовни войници с оръдия и 500 души башибозук атакуват Колиндър. Градът пада на следващия ден 26 февруари. Епископ Николай сам запалва катедралната църква, за да не попаднат светите реликви в турски ръце. Градът е изгорен от турците и черкезите.<ref>Κωνσταντίνος Α. Βακαλόπουλος, Επίτομη Ιστορία της Μακεδονίας, Εκδόσεις αδελφών Κυριακίδη, Θεσσαλονίκη, 1988, σελ. 160</ref>
 
Епископът и част от въстаниците се оттеглят в планината [[Хасия]] около изворите на [[Ахелой (Гърция)|Ахелой]], където продължават партизанската война. Епископ Николай през [[Ламия]] заминава за Атина, където е посрещнат от Македонския комитети и хиляди жители. Назначен е за преподавател по Закон Божий в гимназията в Ламия, където остава до 1880 година. Умира на 28 юни 1882 година в Пирея, Атина.<ref name="Μακεδονικά 87"/><ref name="Μάρκου Μάρκου"/> На погребението му сред официалните лица е и премиерът на Гърция [[Харилаос Трикупис]].