Уикипедия

Филипо Сколари: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за iOS
корекции; + {{повече източници}}
Ред 1:
{{повече източници}}
{{Монарх
| име = Филипо Сколари<br/>Philippo Scolari
| наставка =
| описание = рицар
| изображение за личността = Andrea del Castagno 004.jpg
| описание на изображението =
Line 12 ⟶ 13:
| други титли =
| кръщене =
| място на раждане = [[Флоренция]],[[Флорентинска република]]
| място на смъртта = [[Липова]], [[Кралство Унгария]]
| погребан =
Line 18 ⟶ 19:
| потомство =
| наследник =
| съпруга =
| трети брак =
| четвърти брак =
Line 32 ⟶ 33:
}}
 
'''Филипо Сколари''' или още '''Пипо Спано''' ''(на [[италиански език{{lang|it|италиански]]: '''Philippo Scolari''', '''|Pipo Spano''' или '''|Pipo Ozorai''')''}}; ([[1369]] — – [[1426]]), познат в българския юнашки епос като '''Филип Маджарин''', е италиански благородник на служба при унгарския император [[Сигизмунд]]. Рицар и член на [[Орден на Дракона|Ордена на Дракона]], участвал във военните кампании срещу османците на Балканите.
 
== Произход ==
Филипо Сколари е роден е през 1369 в Тоскана, в домътдома на обеднял флорентински благородник от Тизано, градче намиращо се в близост до Флоренция. Пипо пристига за първи път в Унгария през 1982г1982 г., в компанията на търговеца Лукас ПечиаиПечиа и постъпва на служба при крал Сигизмунд. Етимологията на името му Пипо идва от народната форма на Филипо. , от когото получава замъка Симонторная. Италианецът е натоварен с нелеката задача да отговаря за хазната на кралството и да осигурява ресурси за войните с Отоманцитеосманците. Сколари е назначен и за главен надзорник на златните мини на кралството, и е изпратен в Босна, където успява да подчини бунтуващите се феодали след смъртта на крал [[Твръдко I|Твърдко I]].
== Битката при Никопол ==▼
Сколари взима участие в анти-османският кръстоносен поход през 1396г. завършил с катастрофалната за християнските сили [[битка при Никопол]]. Сколари, заедно с крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], [[Велик магистър на Малтийския орден|великия магистър на ордена на Свети Йоан]] - Филибер дьо Нейак и малък брой рицари успява да се измъкне от погрома на борда на галера с която се спуска по река Дунав, минава през крепостта [[Калиакра]] в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] и след дълги перипетии достига до Унгария.От 1387 г. вече служи при архиепископа на Естергом, а след това преминава под пряко кралско разпореждане. През 1398г. Пипо се жени за Барбара - дъщеря на унгарският благородник Андрей Озора, откъдето по-късно получава името Озорай. Следва труден период на конфликт и претенции за трона от страна на краля на Неапол, в резултат на които Сигизмунд е предаден от някои благородници и през 1401г. е затворен в замъка Вишеград. След като краля губи властта си, феодалите открито се подчиняват на краля на Неапол. През 1403г. Силите на [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското Кралство]] стоварват десант в [[Задар]] на Адриатическото крайбрежие и Пипо е принуден да отстъпва. През същата година италианецът, който остава лоялен на Сигизмунд си връща Естергом. Сколари нахлува отново в Босна където принуждава неаполитанците да бягат, а бунтовниците да молят за прощката на Сигизмунд. Във Виена, Пипо е издигнат от краля за Бан на Темешвар ([[Тимишоара|Тимишуара]]), като му е наредено да изгради система от унгарски гранични крепости, които да спрат османката инвазия. Като владетел на граничната област, на Сколари се налага да влезе в директен сблъсък с турските нашественици, откъдето трайно навлиза и в българския фолклор.▼
== Рицар на Дракона ==▼
През 1404г. Филипо Сколари става рицар на престижният [[Орден на Дракона]] /Societas Draconistarum/ на император Сигизмунд. Членове на Ордена освен Сколари са [[Янош Хуняди]], [[Влад Цепеш]] и българският принц [[Фружин]] с когото са близки. През 1410г. Пипо е изпратен от унгарският владетел в Италия, с миситята да прекъсне връзките на италианските градове-държави с Неапол. Сколари заминава първоначално за родната си Флоренция, където е приет с големи почести, след отива във [[Ферара]], където се среща с [[Николо III д’Есте|Николо III Д'Есте]]. През август 2010г. Сколари е приет от Антипапата [[Йоан XXIII (антипапа)|Йоан XXII]]I, а през септември пристига във [[Венецианска република|Венеция]].През 1414г.Сколари взима участие в Съвета в Констнаца, където император Сигизмунд му поверява охраната на Антипапата Йоан XXIII. На следващата 1415г. банът на Озорай присъства на екзекуцията на бунтовникът [[Ян Хус]] в Констанца. Той воюва с турците през 1417г. във Влашко, през 1418г. при Белград и през 1419г. в Босна. За заслугите му, Сигизмунд го награждава, като му дава Северин и Оршова. ▼
 
▲== Битката при Никопол ==
== Хуситски войни ==▼
▲Сколари взима участие в анти-османският кръстоносен поход през 1396г1396 г., завършил с катастрофалната за християнските сили [[битка при Никопол]]. Сколари, заедно с крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], [[Велик магистър на Малтийския орден|великия магистър на ордена на Свети Йоан]] - – Филибер дьо Нейак и малък брой рицари успява да се измъкне от погрома на борда на галера, с която се спуска по река Дунав, минава през крепостта [[Калиакра]] в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] и след дълги перипетии достига до Унгария. От 1387 г. вече служи при архиепископа на Естергом, а след това преминава под пряко кралско разпореждане. През 1398г1398 г. Пипо се жени за Барбара - – дъщеря на унгарскиятунгарския благородник Андрей Озора, откъдето по-късно получава името Озорай. Следва труден период на конфликт и претенции за трона от страна на краля на Неапол, в резултат на които Сигизмунд е предаден от някои благородници и през 1401г1401 г. е затворен в замъка Вишеград. След като кралякралят губи властта си, феодалите открито се подчиняват на краля на Неапол. През 1403г1403 г. Силите на [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското Кралство]] стоварват десант в [[Задар]] на Адриатическото крайбрежие и Пипо е принуден да отстъпва. През същата година италианецът, който остава лоялен на Сигизмунд, си връща Естергом. Сколари нахлува отново в Босна, където принуждава неаполитанците да бягат, а бунтовниците да молят за прощкатапрошката на Сигизмунд. Във Виена, Пипо е издигнат от краля за Бан на Темешвар ([[Тимишоара|Тимишуара]]), като му е наредено да изгради система от унгарски гранични крепости, които да спрат османкатаосманската инвазия. Като владетел на граничната област, на Сколари се налага да влезе в директен сблъсък с турските нашественици, откъдето трайно навлиза и в българския фолклор.
Изгарянето на клада на [[Ян Хус]] - идеолога на чешката Реформация, предизвиква буря от недоволство в Чехия, насочено срещу свещениците на Ватикана и слага началото на т.нар."[[Хуситски войни]]".Император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] и папата обявяват кръстоносен поход срещу хусистите. През 1420 Пипо Спано е изпратен в [[Бохемия]], като един от военачалниците на унгарската армия, като задачата му е да смаже бунта на последователите на Ян Хус. През януари 1422г. армията на Сигизмунд обсажда Прага, но е разбита от [[Ян Жижка]] в битката при [[Битка на Витков хълм|Витков хълм]]. След като са отблъснати пред Прага, кръстоносците подемат полева война и неуспешно опитват да стигнат до решително сражение. Разбити са от хуситите отново в [[Битка при Немецки брод|битката при Немецки бро]]<nowiki/>д. Слуховете, че Сколари е убит в Бохемия, довеждат до нова османска атака във Влахия срещу неговия съюзник - воеводата Дан II. Повикан от [[Стефан Лазаревич]], Сколари се завръща в Сърбия и отново се насочва срещу османците.▼
[[File:ЗамъкОзора.jpg|thumb|замъка Озорай в Унгария]]▼
[[File:Озорай.jpg|thumb|рицарски доспехи в замъка Озорай]]▼
[[Файл:Озора_Дракон.jpg||thumb||флагове на Ордена на Дракона]]▼
 
▲== Рицар на Дракона ==
== Сколари и Фружин ==▼
▲През 1404г1404 г. Филипо Сколари става рицар на престижниятпрестижния [[Орден на Дракона]] /(Societas Draconistarum/) на император Сигизмунд. Членове на Ордена, освен Сколари, са [[Янош Хуняди]], [[Влад Цепеш]] и българският принц [[Фружин]], с когото са близки. През 1410г1410 г. Пипо е изпратен от унгарскиятунгарския владетел в Италия, с миситятамисията да прекъсне връзките на италианските градове-държави с Неапол. Сколари заминава първоначално за родната си Флоренция, където е приет с големи почести, след това отива във [[Ферара]], където се среща с [[Николо III д’Есте|Николо III Д'Есте]]. През август 2010г1410 г. Сколари е приет от Антипапата [[Йоан XXIII (антипапа)|Йоан XXII]]I, а през септември пристига във [[Венецианска република|Венеция]]. През 1414г1414 г. Сколари взима участие в Съвета в Констнаца, където император Сигизмунд му поверява охраната на Антипапата Йоан XXIII. На следващата 1415г.година банът на Озорай присъства на екзекуцията на бунтовникът [[Ян Хус]] в Констанца. Той воюва с турците през 1417г1417 г. във Влашко, през 1418г1418 г. при Белград и през 1419г1419 г. в Босна. За заслугите му, Сигизмунд го награждава, като му дава Северин и Оршова.
През 1425 г. Филипо Сколари, влашкият войвода [[Дан II]] и българският принц [[Фружин]] минават Дунава, разбиват османците при [[Ветрен (област Силистра)|Ветрен]] и превземат за кратко [[Силистра]]. На следващата година Пипо Спано получава удар и скоро след това почива в имението [[Липова]], като гост на Фружин. Погребан е в [[Секешфехервар]] в близост до кралската гробница.На погрбението му последна почит на рицаря отдава император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]].▼
 
▲== Хуситски войни ==
▲Изгарянето на клада на [[Ян Хус]] - – идеолога на чешката Реформация, предизвиква буря от недоволство в Чехия, насочено срещу свещениците на Ватикана и слага началото на т.нар." „[[Хуситски войни]]"“. Император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] и папата обявяват кръстоносен поход срещу хусистите. През 1420 г. Пипо Спано е изпратен в [[Бохемия]], като един от военачалниците на унгарската армия, като задачата му е да смаже бунта на последователите на Ян Хус. През януари 1422г1422 г. армията на Сигизмунд обсажда Прага, но е разбита от [[Ян Жижка]] в битката при [[Битка на Витков хълм|Витков хълм]]. След като са отблъснати пред Прага, кръстоносците подемат полева война и неуспешно опитват да стигнат до решително сражение. РазбитиПобедени са от хуситите отново в [[Битка при Немецки брод|битката при Немецки броброд]]<nowiki/>д. Слуховете, че Сколари е убит в Бохемия, довеждат до нова османска атака във Влахия срещу неговия съюзник - – воеводата Дан II. Повикан от [[Стефан Лазаревич]], Сколари се завръща в Сърбия и отново се насочва срещу османците.
 
▲[[File:ЗамъкОзора.jpg|thumb|замъкаЗамъкът Озорай в Унгария]]
▲[[File:Озорай.jpg|thumb|рицарскиРицарски доспехи в замъка Озорай]]
▲[[Файл:Озора_ДраконОзора Дракон.jpg||thumb||флаговеФлагове на Ордена на Дракона]]
 
▲== Сколари и Фружин ==
▲През 1425 г. Филипо Сколари, влашкият войвода [[Дан II]] и българският принц [[Фружин]] минават Дунава, разбиват османците при [[Ветрен (област Силистра)|Ветрен]] и превземат за кратко [[Силистра]]. На следващата година Пипо Спано получава удар и скоро след това почива в имението [[Липова]], като гост на Фружин. Погребан е в [[Секешфехервар]] в близост до кралската гробница. {{източник|На погрбениетопогребението му последна почит на рицаря отдава император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]].|2019|11|19}}
 
== Пипо Спано в народната памет на Балканите ==
Два са мотивите, с които е познат Филип Маджарин в българския юнашки епос. Според първия в отсъствието на Крали Марко, Филип пленява дворците на Марко, залюбва жена му, майка му заробва и ги завежда в ''Маджара града''. Марко отива в маджарската земя, погубва Филип и освобождава заробените. Според втория, Филип, след като е погубил много юнаци и жените им грабнал, се хвали, че ще убие и Марко (който е неженен), и ще вземе майка му за робиня. Марко, като научава за тая хвалба, отива в Маджара града, бие се с Филип, убива го, освобождава робините и грабва Филипица, която завежда в [[Прилеп (град)|Прилеп]] за робиня на майка си.<ref>[[Йордан Иванов]]. „Избрани произведения“, С., Изд. "Наука„Наука и изкуство"изкуство“, 1982, стр. 362- – 365., Кой е бил Филип Маджарин в народните ни песни?</ref>
 
== Семейство ==
Филипо има брак с Барбара - – дъщеря на унгарският благородник Андрей Озора, от където по-късно е наричан и Филипо Озорай.
 
<br />
 
== Източници ==
Line 64 ⟶ 65:
== Външни препратки ==
* [http://liternet.bg/folklor/sbornici/burin_epos/14.htm КРАЛИ МАРКО И ФИЛИП МАДЖАРИН]
* [http://www.zemlemoria.org/aqualonia_files/2004_files/epicheski_geroi.htm Българските епически герои - – мит и реалност]
 
{{СОРТКАТ:Сколари, Филипо}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Филипо_Сколари“.