Деветосептемврийски преврат: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник
Опа!
Етикет: Връщане
Ред 34:
На 2 септември е образувано ново правителство от коалиция на основните опозиционни и антигермански партии, начело с [[Константин Муравиев]]. На Отечествения фронт са предложени 4 места в този кабинет, но той отказва участие, готвейки се активно за военен преврат. Новото правителство продължава опитите за външнополитическа преориентация, като на 4 септември прекратява съюза с Германия, започва разоръжаване на германските войски на територията на страната и освобождава политическите затворници.{{hrf|Вачков|2009|97 – 98}}
 
На същия ден германски войски пленяват щаба на [[Първи окупационен корпус|българския окупационен корпус]] в [[Нишка Баня]] и щабовете на българските дивизии, [[Територии под българска окупация в Недичева Сърбия (1942–1944)|окупирали Сърбия]]. На [[5 септември]] правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа по молба на военния министър генерал [[Иван Маринов]], за да се избегне дезорганизацията на българските войски в Македония, която става факт след Деветосептемврийския преврат.{{hrf|Везенков|2014|212}} В действителност ген. Маринов вече е съгласувал своите действия с Отечествения фронт, за да се даде възможност на СССР междувременно да обяви война на България.<ref>Проф. Георги Марков: Историята не трябва да се пренаписва, а да се преосмисля. [https://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2008/01/13/447429_vrushtaneto_na_arhivite_v_moskva_-_misiiata_ne_e/ в-к Дневник, 05 сеп 19].</ref><ref>Връщането на архивите в Москва - мисията не е невъзможна. [https://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2008/01/13/447429_vrushtaneto_na_arhivite_v_moskva_-_misiiata_ne_e/ в-к "Дневник" 13 яну 2008].</ref>
 
В тази ситуация водачът на „[[Ратник]]“ проф. [[Асен Кантарджиев]] се опитва по телефона да убеди командващия [[Пета армия]] в Скопие – ген. [[Кочо Стоянов]], да предприеме марш към София и да свали правителството, като направи [[Александър Цанков]] премиер.<ref>България отново на кръстопът: 1942 – 1946, Минчо Минчев, Тилиа, 1999, стр. 69.</ref> Стоянов напуска Скопие на път за София, за да проучи ситуацията. През този период след консултации в София, [[Иван Михайлов]] пристига в Скопие с намерение да провъзгласи създаването на [[Независима република Македония]], но разбирайки, че съдбата ѝ отново е предрешена, се отказва. Междувременно генерал-майор Стоянов е арестуван на 6 септември в София и заговорът се проваля.<ref>Исторически преглед, том 24, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 1968, стр. 88</ref> Същия ден в щаба на [[Пета българска армия]] е получена заповед всички окупационни части да се съберат и след това заедно да се изнесат към старите граници. По този начин Пета армия фактически трябва да не позволи на германците да настъпят към старите предели на България. При тези обстоятелства на [[5 септември]] Съветският съюз обявява война на Царство България.
Ред 97:
Армията в цялата страна фактически признава новото правителство, остава в поделенията си и не взима отношение към смените в местната администрация. На много места създадените комитети на ОФ започват да предявяват различни искания към военните поделения – за съдействие при разоръжаването на полицията, за допускане на партизаните в селищата или за предоставяне на оръжие и други продукти. Това често предизвиква напрежения, но в резултат на преговори на място или получени инструкции от военното командване, в рамките на няколко дни те са преодолени.{{hrf|Везенков|2014|243 – 246}}
 
Случаите на открита съпротива срещу преврата са единични, най-често свързани с отказ за допускането на външни лица в полицейски участъци. На места се стига до престрелки, като до отделни жертви се стига в [[Дупница]], [[Кумарица]] и [[Юнаците]]. Най-тежките инциденти са в [[Хасково]], където при опит за навлизане на партизани във военно поделение е убит командирът на [[Втори армейски артилерийски полк]] [[Велико Маринов]], трима други офицери и един комунист, и в [[Долни Лозен]], където поручик Георги Дървингов, командир на батарея в 4-и дивизионен артилерийски полк не позволява замяната на българското знаме в общината и комендантството с червено, и след като е нападнат от въоръжени комунисти, стреля по тях с картечница, при което загиват трима местни жители, той самият и още един войник.<ref>{{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2| page = 247 – - 248}}</ref><ref name="Янев 2019">{{cite book | title = Време да живеем | last = Янев | first = Кирил | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1984 | edition = | publisher = Профиздат | location = София | isbn = | doi = | pages = 219 – - 222 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
 
По-сложно протича процесът на завземане на властта в окупираните територии. Макар армията там да признава новото правителство, много командващи се отнасят с резерви към предаването на властта на местните комунисти. Така в Беломорието части на комунистическата [[Гръцка народна освободителна армия]] са допуснати в градовете дни след преврата и под натиск от правителството, като с тази цел районът е посетен от Добри Терпешев, а в [[Драма (град)|Драма]] това става едва на 22 септември. Армията в много случаи укрива български чиновници и полицаи, заплашени от саморазправа от страна на местните комунисти.{{hrf|Везенков|2014|267 – 268}}