Уикипедия

Разлика между версии на „Къща музей „Захарий Стоянов““

Къща музей „Захарий Стоянов“ (редактиране)

Версия от 15:53, 19 ноември 2019

3431 байта изтрити ,  преди 2 години
м
Премахнати редакции на Iskren.velikov (б.): copyvio
м (корекция на наименование)
Етикети: Визуален редактор липсва шаблон в раздел Източници
м (Премахнати редакции на Iskren.velikov (б.): copyvio)
Етикет: Отмяна
{{DISPLAYTITLE:Къща музей „Захари Стоянов“ (Русе)}}
{{coord|43|51|7.25|N|25|57|2.04|E|region:BG|display=title}}{{Музей
| музей = Къща музей {{Br}}„Захарий Стоянов"
| зимно = 9.00-12.00, {{Br}}13.00-17.30
| почивни-зимно = неделя, понеделник
| директор = ПрофДоц. д-р Николай Ненов
| адрес = бул. “Придунавски” 1214
| телефон = 082/820 99682-09-96
| страница = [http://www.museumruse.com/expositions/obretenovi_bg.htm]
| data = type:landmark
 
В нея са представени експозиции за Българското [[Възраждане]], църковно-просветните и национално-освободителните борби в [[Русе]]нския край, за семейство Обретенови - семейството на [[Баба Тонка]], както и за живота и делото на летописеца на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] [[Захарий Стоянов]].
 
Музейна къща "Захари Стоянов" отваря врати за посетители през март 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението на България от османско владичество. Захари Стоянов е пряко свързан със семейство Обретенови. Духовното съзряване на Джендо в Русчук, благотворното му приятелство с Никола Обретенов, са определящи за по-късния жизнен път на любознателния медвенец. Считащ Русе за свое второ родно място, Захари Стоянов след Освобождението се установява за втори път тук - 1878/1882 г. На 31. I .1882 г. той се жени за най-малката от децата на баба Тонка - Анастасия. През 1883 г. излиза книгата му за Левски, написана с много обич и преклонение пред личността на Апостола. Една година по-късно е отпечатан и първият том на най-крупното му дело - "Записки по българските въстания". Следват "Четите в България..." и книга за живота и дейността на Л. Каравелов.
 
С пламено слово и ярка публицистика Захарий възпламенява и подготвя общественото мнение в Източна Румелия за предстоящото Съединение на областта с Княжество България - 6.9.1885 г. След тази дата З. Стоянов се установява за трети път в Русе. През пролетта на 1886 г. се кандидатира за народен представител. Депутат в IV ОНС, той е избран за подпредседател, а по-късно и за председател на Народното събрание.
 
Захари Стоянов завършва своя жизнен път твърде рано - едва 39 годишен, на 2. I Х.1889 г. в парижския хотел "Сюез". Тленните му останки са посрещнати и погребани в Русе, в построена за целта гробница. Костите му са преместени в Пантеона на възрожденците.
 
От брака на З. Стоянов и А. Обретенова остава жива единствената им дъщеря - Захаринка, носеща името на баща си. Тя предоставя строената през 1898-99 г. къща за музей<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.museumruse.com/expositions/obretenovi_bg.htm|заглавие=Къща музей "Захари Стоянов" // Регионален исторически музей - Русе|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>.
 
Музеят е сред [[100 национални туристически обекта|100-те национални туристически обекта]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Специални:MobileDiff/9674872“.