Битка при Никопол: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: АнатолияМала Азия
Редакция без резюме
Ред 32:
 
== Дунавски кръстоносен поход ==
Първоначалният план на [[кръстоносен поход|кръстоносния поход]] предвижда [[Джон Гонт]], [[Луи Орлеански]] и херцог [[Филип Смели]] да тръгнат през 1395 г., а кралете на Франция и Англия [[Шарл VI (Франция)|Шарл VI]] и [[Ричард II]] да ги последват на следващата година. За командващ е определен 24-годишният [[Жан Безстрашни]], граф на Невер и син на Филип Смели. Негов главен съветник е опитният и улегнал военачалник и политик [[Енгеранд VII дьо Куси]]. [[Кавалерия]]та се командва от френския [[маршал]] [[Жан льо Менгр]], известен като Бусико. Те повеждат 10 000 французи, най-вече кавалерия от [[Бургундия]], заедно с английски контингент от 1000 души. Има още 6000 германци от Рейнските области, [[Бавария]] и [[Нюрнберг]]. Според други източници обаче силите под водачеството на Жан са били 8000. Крал Сигизмунд фон Люксембург се присъединява с 6000 – 8000 мъже от Унгария, общо достигайки 16 000. Французите тръгват от [[Дижон]] през април 1396 г., пристигат във [[Виена]] през май и юни и се съединяват със Сигизмунд в [[Будапеща|Буда]] през юли. С венециански кораби по Дунава пристигат от [[Родос]] малък брой рицари-[[йоанити]] начело с [[Велик магистър на Малтийския орден|великия магистър на ордена на Свети Йоан]] Филибер дьо НейакНаяк. Воеводата на [[Влашко]] [[Мирча Стари]], който е [[васал]] на Унгария, също се включва в кръстоносната войска със значителна сила. Мирча има боен опит срещу Баязид, на когото нанася сериозни удари в [[Битка при Карановаса|битките при Карановаса]] и [[Битка при Ровине|Ровине]] и битките за княжество [[Добруджанско деспотство|Карвуна]] през 1395 г.
 
Жан дьо Невер поема командването на армията и потегля на юг по левия бряг на Дунава. Армията пресича реката при [[Оршова]], като прехвърлянето с лодки и [[Понтон (плавателен съд)|понтони]] трае осем дни. Френският маршал Жан льо Менгр разказва, че когато кръстоносната армия стигнала под стените на [[Видин]], ''„излезе от града господарят на този град, който беше православен християнин и беше подчинен насила от турците. Той предаде града и цялата си земя на унгарския крал, а също и всички турци, които бяха вътре в града''“.<ref>Андреев, Йордан. Българските ханове и царе VII-XIV век, изд. Петър Берон, 1994 г., стр. 206</ref> Кръстоносците плячкосват районите, през които минават. Рахово (днес [[Оряхово]]) е разграбен, а жителите му – турци са пленени или убити. Разни по-малки османски [[гарнизон]]и са разбити по пътя.