Филипо Сколари: Разлика между версии

Сколари взима участие в анти-османският кръстоносен поход през 1396 г., завършил с катастрофалната за християнските сили [[битка при Никопол]]. Сколари, заедно с крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], [[Велик магистър на Малтийския орден|великия магистър на ордена на Свети Йоан]] – [[Филибер дьо Наяк]] и малък брой рицари успява да се измъкне от погрома на борда на галера, с която се спуска по река Дунав, минава през крепостта [[Калиакра]] в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] и след дълги перипетии достига до Унгария. От 1387 г. вече служи при архиепископа на Естергом, а след това преминава под пряко кралско разпореждане. През 1398 г. Пипо се жени за Барбара – дъщеря на унгарския благородник Андрей Озора, откъдето по-късно получава името Озорай. Следва труден период на конфликт и претенции за трона от страна на краля на Неапол, в резултат на които Сигизмунд е предаден от някои благородници и през 1401 г. е затворен в замъка Вишеград. След като кралят губи властта си, феодалите открито се подчиняват на краля на Неапол. През 1403 г. Силите на [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското Кралство]] стоварват десант в [[Задар]] на Адриатическото крайбрежие и Пипо е принуден да отстъпва. През същата година италианецът, който остава лоялен на Сигизмунд, си връща Естергом. Сколари нахлува отново в Босна, където принуждава неаполитанците да бягат, а бунтовниците да молят за прошката на Сигизмунд. Във Виена Пипо е издигнат от краля за Бан на Темешвар ([[Тимишоара|Тимишуара]]), като му е наредено да изгради система от унгарски гранични крепости, които да спрат османската инвазия. Като владетел на граничната област, на Сколари се налага да влезе в директен сблъсък с турските нашественици, откъдето трайно навлиза и в българския фолклор.