Разлика между версии на „Провадия (община)“

редакция без резюме
Указ № 385/обн. ДВ бр. 98/04.11.1996 г. – отделя селата Венчан, Златина, Петров дол и Староселец и техните землища от община Ветрино и ги присъединява към община Провадия.
 
== Селско стопанство ==
== Транспорт ==
През средата на общината, от северозапад на югоизток, по долината на [[Провадийска река]], преминава участък от 22,5 km от трасето на жп линията [[София]] – [[Горна Оряховица]] – [[Варна]].
 
=== '''Поземлени ресурси''' ===
През общината преминават частично 6 пътя от [[Републиканска пътна мрежа на България|Републиканската пътна мрежа на България]] с обща дължина 99,6 km:
Наличните природо-географски условия и почвени ресурси създават условия за развитие на зърнопроизводството, зеленчукопроизводството, животновъдството, овощарството, лозарството. Лозарството е развито в северната и югозападната част на общината, а зеленчукопроизводството(доколкото го има) – в централната и югоизточната част. Основните центрове на селскостопанско развитие са селата Блъсково, Градинарово, Черковна, Житница и Бозвелийско. С потенциал в това направление са селата Кривня, Славейково, Комарево и Манастир. Общата площ на община Провадия е 517,9 км<sup>2</sup> . Делът на земеделските територии в общината е над средния за областта. Площта със селскостопанско предназначение (ССФ) възлиза на 37 875 ха и 9 602 ха гори.
* участък от 14,8 km от автомагистрала „[[Хемус (магистрала)|Хемус]]“ (от km 375 до km 389,8);
 
* участък от 22,8 km от [[Републикански път III-208]] (от km 4,1 до km 26,9);
Общината разполага с 29 781 ха обработваема земя, т.е. 78% от селскостопанския фонд (ССФ), което е над средната стойност за областта. Разпределението по населени места: с най-голям дял обработваема земя са селата Блъсково, Бозвелийско, Градинарово, Житница, Кривня, Манастир, Снежина и Черковна. Предпочитаната форма на ползване е арендната – 2,3 пъти повече площи се арендуват, отколкото се отдават под наем. Средният размер на един имот, отдаден за ползване, е 1,07 ха. Необработваемите земи представляват 21% от обработваемата. Особено остра е нуждата от средства за усвояването на пустеещите земи в селата Китен, Манастир и Неново.
* последният участък от 20,1 km от [[Републикански път III-731]] (от km 20,3 до km 40,4);
 
* последният участък от 13,8 km от [[Републикански път III-904]] (от km 27,5 до km 41,3);
=== Растениевъдство ===
* началният участък от 18,3 km от [[Републикански път III-2082]] (от km 0 до km 18,3);
Традиционно отглежданите в общината групи култури са зърнени, технически, фуражни, овощни и лозя. Приоритет е зърнопроизводството на площ от 16 280 ха, 54% дял в структурата на обработваемите площи в т.ч. мека пшеница, царевица за зърно, зимен ечемик. Техническите култури, представени основно от маслодайния слънчоглед и увеличени площи от маслодайна рапица, са с относителен дял – 24%, фуражните култури (царевица за силаж, люцерна, тревни смеси) заемат 4%, лозя и овощни градини 600 ха промишлени, а като цяло с тези за частно ползване достигат 15%, промишлените зеленчуци едва 0,05 %. Основно през периода 2014-2019 г. се обнови машинно-тракторния парк и част от селскостопанската база, чрез участие в проекти по програмите на държавен фонд земеделие. Характерна е изключителната диференциация на земеделските стопанства, малко на брой земеделски стопани обработващи повече от 1000 ха земя и много на брой дребни производители обработващи площи до 100 ха и по-малко. Проправят си път нови земеделски практики и производства – отглеждат се нетрадиционни за района земеделски култури като кориандър, резене, лавандула и други от групите на етерично-маслените и лекарствените култури Има развитие на биологично земеделие съобразено с европейските стандарти. Ново засадените овощни култури от видовете праскова, кайсия, видове сливи, ябълка, лешник и орех са около 80 ха. Неблагоприятната тенденция към влошаване възрастовата структура и състоянието на насажденията се задълбочава. Висок е относителният дял на амортизираните, невъзстановими овощни насаждения – 75,2%; плододаващи в добро агротехническо и фитосанитарно състояние 23%; млади не плододаващи насаждения – по – малко от 1,8%. Минималните инвестиции в трайните насаждения, не допринасят намаляване на безработицата особено в селата с най – голям процент, а това е отрасъл който може да окаже съществено влияние за намаляването ѝ. За изминалия програмен период 2007-2013г. няма ликвидирани трайни насаждения освен 0,7 ха малини.Тенденцията е за създаване на нови. Сериозно е отстъплението в традиционно силния за общината подотрасъл, лозарството - от близо 1300 ха до незавидните 520 ха. Около 70% от съществуващите масиви са амортизирани и невъзстановими с остаряла сортова структура. Площите с новосъздадени винени сортове лози през 2007/2013 г. са под 1% от съществуващите. Слабата мотивация на гроздопроизводителите за регистрация на лозарските им стопанства е продиктувана от липсата на адекватно финансиране в сектора - към настоящия момент са регистрирани лозарски стопанства на площ по – малко от 100 ха., както и европейските изисквания при винените сортове. През периода 2014-2019 г. има увеличение на лозовите масиви в селата Блъсково Китен и с.Венчан със съвременни бели и червени винени сортове лози за производство на бели и червени вина. Няма създадени нови лозя с десертни сортове. Зеленчукопроизводството е най - малко застъпено в общината, основна причина малко инвестиции в сектора и почти никакви субсидии през трите начални години на периода. Основно пресните зеленчуци идват от маломерни стопанства. През последните години се обърна по-голямо внимание за участието по европейски програми за съживяване на отрасъла.
* последният участък от 9,8 km от [[Републикански път III-9004]] (от km 30,2 до km 40,0).
 
=== Животновъдство ===
През 2007 г. в сектора има финансовата помощ, която регистрираните земеделски производители-животновъди са получили чрез целевите субсидии за изхранване на животните през зимните месеци, за Националния генофонд, за мляко от ДФ ”Земеделие”. Изплатените субсидии са в повече в резултат на подпомагане на животновъдите чрез СЕПП, а броят на подпомогнатите животновъди е намалял. Намалял е броят на регистрираните земеделски производители животновъди до 80 броя. При дребния рогат добитък стремежа е за увеличаване броя на овцете от аборигенните и автохонни породи и породи за месо в село Снежина - 430. През 2014-2019 г. тенденция към спад бележи броят на говедата, запазване броя на овцете, козите и зайците. Увеличение на пчелните семейства е трайна до около 4700 бр. При птиците намалението е значително и тенденцията е отглеждането им в лични стопанства, през периода се създадоха две ферми за отглеждане на японски пъдпъдъци в село Храброво и Черковна. Полученото краве и овче мляко през периода 2014-2019 г. бележи тенденциите на движението на животните, като общо има спад на получената продукция. Производството на месо от едър рогат добитък, от дребен рогат добитък, свинско и птиче месо бележи трайна тенденция на спад. На един средностатистически животновъд, регистриран като земеделски производител в община Провадия, се падат 7 крави и 12 овце - факт твърде показателен за маломерността на стопанствата и оттам ниската ефективност на производство. Много от малките производители срещат трудности при избора и реализация на проекти по оперативните програми на държавен фонд земеделие поради липса на информация и възможности.
 
=== Хидромелиорации ===
Поливните площи в началото на 2014 г. на територията на Община Провадия са 11077 ха или 37% от обработваемата земя, разположени в селата Бозвелийско, Блъсково, Градинарово, Добрина, Житница и Снежина. Хидромелиоративната мрежа на територията на общината включва вътрешно-канална мрежа и изравнителни басейни. Водоизточници за поливните системи са язовирите: Цонево, Тръстиково, Снежина и Комарево. Съоръженията към края на 2019 г. са практически негодни. През периода 2014-2019 г. поливните площи са от порядъка средно 40-50 ха.
 
== Туризъм ==
Природните дадености и богатото културно - историческо наследство на община Провадия благоприятстват за развитието на туризма. Районът се определя като разнообразен и атрактивен.
 
=== Туристически ресурси и туристическа база ===
'''Археологически обекти'''
 
Крепостта Овеч – над Провадия, тракийски гробници на Табиите, останки от римски селища и стени ( Табиите),открит бе най-ранния солодобивен център в Европа “Провадия-Солницата”, крепост и скален манастир с.Китен, останки от раннохристиянски манастир край с.Равна, над 15 скални манастира със запазени графити и надписи.
 
'''Архитектурни обекти'''
 
Запазени къщи от Възраждането в Провадия – архитектурен комплекс “Вароша” – Провадия с Ламбовата и Панайотовата къща; Църквата “Свети Теодор” в село Добрина от ХVІ в.
 
'''Религиозни обекти'''
 
Първата българска църква в Провадия от 19 век „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”,църквата “Свето Благовещение”, Църквата в Добрина, Бозвелийско, Петров дол, Манастир, Равна и др. Запазена богата колекция от икони.
 
'''Художествени обекти'''
 
Картинната галерия в Провадия
 
'''Музеи'''
 
Историческият музей в Провадия - във фонда му са събрани около 15 000 предмета от културно-историческото наследство на Провадия и селищата от бившата околия. Съхраняват се археологически находки от Праисторията, Античността, Средновековието, материали от Османския период, Новата и Най-нова история на района. Акценти в експозицията на музея са най-ранният солодобивен център “Провадия-Солницата”, късноантичната и средновековна крепост Овеч, административен, военен и духовен център на Североизточна България по време на Втората българска държава, Старобългарският манастир (ІХ–ХІ век) край село Равна с уникална колекция от 138 съда (най-голямата в страната) и надписи (най-многобройни в славянската книжовна култура от Ранното средновековие). В музея могат да се видят предмети от градския и селския бит, носии от Сърта и Тракия, оръжейна експозиция, представяща хладни и огнестрелни оръжия в периода от средата на XVIII в. до Руско– турската освободителна война и др. Етнографски музейни сбирки в селата Манастир, Добрина, Черковна ( килийно училище) , Черноок, Петров дол, Градинарово, Равна, Комарево, Снежина. Етнографска сбирка, отразяваща селския бит през Възраждането в Ламбова къща. Експозиция, посветена на композитора Светослав Обретенов и неговото семейство.
 
'''Фолклор'''
 
Народната традиция се съхранява чрез читалищата. Богатите етнографски изложби и възстановените и запазени около 30 местни народни обичаи са част от културната традиция на общината.Събират се песни, предания и легенди. Към читалищата работят над 20 състава за автентичен фолклор.
 
'''Традиции и съвременни културни прояви'''
 
Празници по селата – Манастир, Добрина, Бозвелийско, Блъсково, Градинарово, Славейково и др. Празниците са на основата на съхранена местна традиция – общоселски фолклорен празник, религиозен празник или възстановен обичай. Празниците на Овеч съчетават историческата проблематика с легендите за крепостта и поезията. Една от най-представителните национални изяви е Националният конкурс “Светослав Обретенов” – единственият в страната конкурс за българска музика. Специални прояви като тематични вечери, концерти, срещи с творци и др. се провеждат ежегодно, съгласно Културния календар на общината за годината.
 
'''Традиционни поминъци и кухня'''
 
На територията на община Провадия се предлагат местни специалитети от Сърта – сливено ястие, баници, тиквеник, лимонада, бяло вино, сухи мезета. Градски сладка – рачел, бяло сладко, сладко от диня и др.
 
== Инфраструктура ==
 
=== Транспортна инфраструктура ===
Територията на община Провадия се обслужва предимно с автомобилен транспорт и само две села имат пряка връзка с жп транспорт. Чрез автомобилния транспорт се осъществяват производствените връзки и гражданските пътувания между населените места в общината.
 
През град Провадия минава жп линията Варна–София и Варна – Русе. Съществува сравнително добре изградена пътна мрежа. Общата дължина на четирикласната пътната мрежа в общината е 90,3 км., гъстотата на пътната мрежа е 0,362 км на кв.км от територията на общината, което е приблизителен показател от този средно за страната 0,333 км на кв. км. Пътната мрежа е равномерно изградена в общината. По данни от преброяването през 2011г. в общината живеят общо 22 934 души, като в селата живеят 9 679, което представлява приблизително 42,2% спрямо живеещите в общинския център. На 1 кв. км. от територията на общината живеят 39,7 човека, което е значително под средната гъстота на населението в страната (74,6 души на кв. км) . Съществуват транспортни връзки с всички околни населени места. Състоянието на настилките на напречната междуселищна пътна мрежа и на улиците в населените места не е добро. Те се нуждаят от ремонт и реконструкция. Категорията на изградената пътна мрежа в общината е ниска. Участък (около 98 км от третокласни пътища : ІІІ-208, ІІІ-731, ІІІ-904, ІІІ-2082 и ІІІ-9004) преминава през общината. Останалите пътища са от четвъртокласната пътна мрежа и свързват общинския център с другите населени места. Чрез автомагистрала “Хемус” на разстояние на 8,3 км от гр.Провадия се осъществяват връзките с областния град–Варна и центрове на съседните области и цяла Северна България – Шумен, Търговище, Велико Търново, София и др.
 
Разстоянието от гр. Провадия до областния център гр. Варна е 50 км. По-големите общински и областни центрове с които се осъществява важен за общината стопански и социален обмен са: Дългопол – 21 км; Ветрино – 15 км; Девня - 20 км; Долни чифлик – 55 км; Белослав – 35 км; София - 420 км. Пътищата, които пресичат границите на общината са: ІІІ- 208 Айтос–Провадия–Ветрино. Този път минава през централната част на гр. Провадия (извършен основен ремонт през 2007г.) ІІІ-731 Провадия-Друмево–Шумен. Пътят минава през селата Храброво, Блъсково, Градинарово; ІІІ-904 Провадия-Гроздьово–Старо Оряхово. Пътят минава през селата Бозвелийско и Бързица (извършен основен ремонт през 2011г.) ; ІІІ-2082 Провадия–Неново–Кюлевча–Мадара –Шумен. Пътят минава през селата Кривня, Равна и Неново. ІІІ-9004 Провадия–Житница–Белослав–Варна. Пътят минава през с.Житница. Републиканският път ІІІ-208 е предпочитаната връзка между североизточната и южната част на страната, който в участъка си в града е с ширина на уличното платно 5,50 м.
 
=== Съобщителна инфраструктура ===
Единната съобщителна система (ЕСС) обхваща комплекс от технически съоръжения, мрежи и дейности, които осъществяват далекосъобщенията, пощенските услуги, радиоразпръскването и телевизионните предавания. Подсистемата на далекосъобщенията включва телефонните и телеграфните услуги и мрежи. Степента за развитие на телефонните съобщения се приема като обобщаващ показател за развитието на цялата подсистема на далекосъобщенията. Съобщителната инфраструктура в общината е добре развита. Качеството на връзките е на сравнително добро ниво. Пощенски и далекосъобщителни услуги се предлагат във всички селища на общината. Най-добре съоръжена е пощенската станция в Провадия. В общината имат покритие мобилните телефони на “Виваком”, “Теленор”, ”А1”. Развитието на системата и качеството на връзките са на относително добро равнище. Всички населени места в общината са включени в националната система за автоматично телефонно избиране. Задълбочават се проблемите с навременните пощенски услуги в по-малките населени места, поради закриването на съществуващите пощенски станции. Не всички населени места са покрити с качествен радиотелевизионен сигнал.
 
=== Водоснабдителна и канализационна система ===
'''Водоснабдяване'''
 
Главен източник за водоснабдяване на общината са: дълбок сондаж „Оранжерията“ (50l/s) , водопровода Китка – Варна (от 10 до 60l/s) и ПС „Провадия“ (от 23 до 58l/s). Основен източник на минерална вода е сондаж “Ерека”. 83% от подадената вода е помпажна. Някои предприятия разполагат със собствени водоизточници. Общината разполага и с осем собствени микроязовира, два от които са пресъхнали. От собствени водоизточници се захранват селата Манастир, Черноок, Добрина и Чайка. Останалите са включени към водоснабдителни групи. Водоснабдени са и предприятията в района на общината. Поради кризата част от предприятията не работят или имат нови собственици, поради което тепърва се извършва привеждането на водоползването от собствени водоизточници в съответствие със Закона за водите (разрешителни за водоползване). Всички 25 селища в община Провадия са модерно водоснабдени с напълно изградена улична водопроводна мрежа с обща дължина 549,552 km (степен на изграденост – 100 %). Състоянието на водопроводната мрежа не е особено добро – положените преди повече от 40 години предимно етернитови тръби се нуждаят от поетапна подмяна. Загубите на вода достигат близо 70% (средно загубите по водопреносната мрежа за страната са 62,9%). Загубите се дължат на течове от водопроводната мрежа и водоемите, на кражби и неотчитане на вода, нерегламентирани включвания и др. По-нататъшната експлоатация на амортизираните участъци от водопроводната мрежа ще води до все по-големи физически загуби от течове и отстраняване на възникнали аварии. Тези по-високи разходи по поддържане на мрежата ще повишават цената на водата от една страна, а от друга ще водят до въвеждането на ограничителни режими (спиране на водоподаването), което по принцип оказва негативно въздействие върху качеството на водата, т.к. се налага хиперхлориране на водата за да се гарантират микробиологичните й показатели. Това увеличава риска от завишаване на количеството на вредни вещества с канцерогенно действие в питейната вода. Решаването на проблемите с водоснабдяването е свързано с подмяна и ремонт на съществуващата водопроводна мрежа. Контролът върху качеството на питейната вода се извършва от РЗИ гр. Варна, като периодично прави пробонабиране от помпените станции, собствените водоизточници и консуматорите (КП, разположени в жилищните зони на града). Пробите се изследват по физико-химични (цвят, мирис, вкус, мътност, pH, окисляемост, амоняк, нитрити, нитрати, хлориди) и микробиологични показатели (общ брой микроорганизми и коли форми). Няма данни за регистрирани отклонения от изискванията на Наредба № 9/16.03.2001 г. и за броя на нестандартните проби.
 
'''Канализация'''
 
Канализационна мрежа има само град Провадия. Тя е разделна: за битовофекални и производствени отпадъчни води, и за дъждовни води. Битовата канализация е с дължина 42, 001 km, в т.ч 28,564 km с бетонови тръби Ø200, 6,965 km с бетонови тръби Ø300 и 6,472 km с РVС тръби Ø300. Нейната степен на изграденост е 95,71% Експлоатира се от “ВиК” ООД – Варна – клон Провадия. Изграждането й е започнало през периода 1967-1970 г. Водите се отвеждат в ПСОВ чрез главни колектори и три канални помпени станции (КПС), която след пречистването ги зауства в река Провадийска. КПС не подават равномерно отпадните води към ПСОВ. Дъждовната канализация в гр. Провадия е с дължина 6,897 km и зауства директно в река Провадийска. Състои се от бетонови тръби с различен диаметър от 300 до 1000 mm. Изградена е битова канализация по улиците „Венелин“, „Москва“, „Камчия“, „Славейков“, „Осман бей“ и „Трети февруари“ в гр. Провадия. В средносрочен план се предвижда канализиране и на улиците „Пролет“, „Перуника“, „инж. П. Моллов“ и „Ивайло“. Следва да се отбележи, че канализирането на Провадия има и голям противосвлачищен ефект, тъй като повишаването на нивото на подземните води в склоновите участъци е един от основните фактори за активизиране на свлачищните процеси. В селата няма канализация. Отпадните води се отвеждат в септични ями.
 
'''Електроенергийна мрежа'''
 
Електроенергийната система на Община Провадия е част от единната електроенергийна система, както на Варненска област, така и на страната. В енергийния сектор община Провадия играе ролята на потребител на енергия. Тази функция е тясно свързана със задълженията на общината да осигурява енергия за всички общински обекти-сгради и улично осветление. Ефективността на потреблението е ниска, както по отношение на използването на енергията, така и по отношение на равнището на комфорт. В град Провадия се разполага районна подстанция 110/20кв. с обща инсталирана мощност 25мв. Всички населени места в общината са електрифицирани. Те получават захранване на средно напрежение-въздушна линия, като на места се явяват проблеми с възможностите за захранване на нови товари. Остарелите мрежи и ниската им надеждност в някои райони оказват негативно влияние на снабдяването на консуматори в рамките на нормативните параметри. Всички населени места на Община Провадия са захранени с въздушна мрежа ниско напрежение. Кабелно захранване има в парк „Автогара“, “Ловен дом“, “Църквата“, Централен площад, ул.“Св. Св.Кирил и Методий“, ул.“Д.Грънчаров“, парково осветление от двете страни на река Провадийска, ул.“Дунав“ , ул. “Ген.Манзей“, ул. „Никола Калипетровски“, кв.“Север“ в гр. Провадия. Общата дължина на уличната мрежа е 335км. Уличното осветление е собственост на Община Провадия. То се управлява от електронни часовници. Режима на светене е целонощен и е в продължение на 3840часа/годишно. Електромерите за улично осветление са собственост на „Енергопро“АД гр.Варна. Меренето на електрическата енергия е на две тарифи и голяма част от уличното осветление се отчита дистанционно. Таблата за улично осветление не са изнесени извън трафопостовете. В селата на община Провадия за времето от 2004г. до 2007г. са монтирани компактни луменисцентни лампи от 18W -2155бр. и от 36W – 2048бр. В гр. Провадия район №1 са също компактни луменисцентни лампи от 18W -150бр. и 36W- 260бр. По транспортния коридор Тервел-Айтос осветителните тела са натриеви лампи с високо налягане 50W - 260бр. Ново диодно осветление има изградено в парк „Църквата“, парк „Ловен дом“, парк „Автогара“, ул.“Никола Калипетровски“, алея Гарата в гр.Провадия. Предстои и други паркове и улици да бъдат реконструирани с ново осветление.
 
== Топографска карта ==
Анонимен потребител