Разлика между версии на „Провадия (община)“

редакция без резюме
'''Повърхностни води'''
 
Повърхностните води в района на регион Провадия се отнасят към Черноморската водосборна област, подобласт с директен отток към Черно море, речна мрежа на река Провадийска. Водосборната област на поречието е 2132 кm2кm<sup>2</sup> . От физикогеографска гледна точка водосборният басейн се отнася към Шуменско-Провадийския клон на Лудогорско-Добруджанската хълмисто-платовидна подобласт на област Дунавска равнина. От макроформите на релефа приоритетни са Провадийското плато от север и Дългополската планинска верига от юг. Между тях се разполагат долините на реките Главница и Провадийска. Провадийското плато има средна надморска височина 250 m със слаб наклон на юг. Дългополската планина е с простиране изтокзапад и има средна височина около 270 m. Наклонът на склоновете е около 30 – 50 градуса. Част от Дългополската верига е покрита с нискостеблена и широколистна растителност. Екзогенните процеси са значителни, като при силни дъждове овражните води смъкват количество скален материал, който отнасят в реките или го отлагат под формата на поройни конуси. Река Провадийска е формулирала три акумулационни тераси, две от които са незаливни и една заливна. Река Главница е формирала само една заливна тераса с височина от 1 до 2.5 m. Средната и ширина е около 500 m., като в алувиалните отложения е формиран грунтов поток с мощност 5-6 m. Водните обекти на територията на общината се отнасят към Черноморската водосборна зона – Провадийски реки. Водният отток е с преимуществено грунтово подхранване от атмосферните валежи с неустойчиво разпределение, като в отделни случаи се подхранва от по-старите водоносни хоризонти. Гъстотата на речната и овражна мрежа е добра /0.655 кm/кm<sup>2</sup> /. Речните долини са с периодично действащи горни течения, а в долната част на някои водосбори се наблюдават извори. По данни от хидроложкия атлас /1964 г./ модулът на средногодишния отток за район се оценява на 1 l/s/km<sup>2</sup> . През влажни години той е около 50% по-висок, а през сухи – с около 40% по-нисък. Отточният режим се характеризира с лятно-есенно маловодие и зимно маловодие, при което протича повече от 80% от годишния отток. Модулът на абсолютния минимален отток е от порядъка 0,1-0,3 l/s/km<sup>2</sup> . Средният максимален отток е с модул около 5-10 l/s/km<sup>2</sup> . В хидроложко отношение главните отводнителни артерии в района са реките Провадийска и Главница с техните притоци и водоотдаващите дерета. Река Провадийска е със сравнително постоянен воден отток следствие на преобладаващото грунтово подхранване от валанжа, докато Главница е с непостоянен дебит, лимитиран предимно от атмосферните валежи. В района на Главница голяма част от водите в овразите се губи в наносите или се появява отново в следствие на падналите валежи. Речната и овражна система значително е разчленила релефа на общината, като дренира подземните води с плитка циркулация и създава бърз отток на падналите валежи.
 
'''Подземни води'''
На територията на община Провадия има две защитени зони.
 
'''Защитена зона „Провадийско-Роякско плато”, с код BG 0002038''' по Директива за опазване на дивите птици, определена съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР е с площ 84030.41 ха и се намира в Източна България, между градовете Шумен и Провадия. На север и юг двете плата граничат съответно с река Провадийска и река Голяма Камчия, като в границите на територията се включват и скалните масиви Невша-Венчан и Комунари. На запад достигат до селата Мадара и Благово, а на изток – до шосето с. Гроздьово – с. Бързица. Районът е слабо населен и по-малко във водосбора на река Главница. Половината от територията на мястото е заета от смесени широколистни гори с чувствително преобладаване на цер /Quercus cerris/ примесен с благун /Quercus frainetto/, източен горун /Quercus polycarpa/, обикновен габър /Carpinus betulus/, кафяв габър /Carpinus orientalis/ и мъждрян /Fraxinus ornus/ (Бондев, 1991). Около една трета от тези гори са семенни високостеблени с облика на някогашните естествени смесени широколистни гори, покривали обширни територии от този район. Останалата част от горите са издънкови, предимно закелявели, с чувствително променена структура. Мястото е чувствително към човешките дейности причиняващи безпокойство на птиците, особено на тези гнездящи по скалите – катерачество, делта– и парапланеризъм, туристически дейности по време на гнездовия период. Ловът и бракониерството също водят до безпокойство на птиците. Интензивните сечи в горите влошават горските местообитания и безпокоят птиците през гнездовия период. Скалните местообитания са застрашени от незаконна иманярска дейност. Постепенната урбанизация на района, както и разораването на пасищата и ливадите са основните причини за разпокъсване и загуба на ценни местообитания. Нерегламентираното изхвърляне на отпадъци влошава допълнително качеството на тревните и храстовите местообитания. В района на Провадийско-Роякското плато са установени 160 вида, от които 36 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 68 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLifeInternational, 2004). Провадийско-Роякското плато е едно от петте най-важни места в страната от значение за Европейския съюз за опазване на египетския лешояд /Neophron percnopterus/, бухала /Bubo bubo/, средния пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, синявицата /Coracias garrulous/, козодоя /Caprimulgus europaeus/, градинска овесарка /Emberiza hortulana/, и ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/. Орелът змияр /Circaetus gallicus/, белоопашатият мишелов /Buteo rufinus/, скален орел /Aquila chrysaetos/ и малкият орел /Hieraaetus penndtus/ гнездят също в значителни количества. Добрата хранителна база и подходящите места за почивка привличат по време на пролетна и есенна миграция относително големи количества бели и черни щъркели и различни видове грабливи птици. Долината на река Провадийска се явява място с тесен фронт на миграция, където преминават и често спират за пренощуване и хранене над 35000 щъркели и 3000 грабливи птици.
 
'''Защитена зона „Провадийско-Роякско плато”, с код BG 0000104''' по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на местообитанията, определена съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР е с площ 50158.59 ха. Представлява широкоциркум денудиално плато между реките Провадийска (средно течение) Девня, Провадийска (долно течение), Голяма Камчия, Стара река (приток на голяма Камчия) и Мадара (приток на Провадийска река). Съставено е от варовикови натрупвания, едрозърнести пясъчници, варовити мергели и пясъчници и варовик. Провадийската река и нейният приток Главница разделят платото на три по-малки плата мадарско, Добринско (високо 320м.) и Роякско (389м.). Височината на платото намалява от северозапад към югоизток. Южните склонове са полегати докато северните и западните са стръмни, на места дори вертикални. По северните и южните склонове на платото в устойчиви на ерозия конгломерати са образувани стъпала и корлнизи. Платото е дълбоко нарязано от Провадийския пролом по чиито склонове има свличане на почвата и наносни конуси. Има широко разгърнат карст с карстови извори и пещери. Скалите имат много подходящи ниши за гнездене на птиците. На юг от мястото има голямо водохранилище – яз.Цонево. От платото извират река Главница и нейните притоци, а също така и малки притоци на Провадийска река и Голяма Камчия. Защитената зона е с богато разнообразие на видове птици. Тя е много важно място за египетския лешояд (Neophron percnopterus) и много ловуващи птици. Многобройни пещери, ниши и пукнатини имат голямо значение като местообитания за нощуване на прилепите. Върху територията на Провадийско-Роякското плато се намира 100% от местната популация на прилегналовлакнест равнец (Achillea leptophylla) в България, а също така и 30% от популацията на източен миск (Jurinea ledebourii).
 
На територията на община Провадия има четири защитени местности.
 
=== Растениевъдство ===
Традиционно отглежданите в общината групи култури са зърнени, технически, фуражни, овощни и лозя. Приоритет е зърнопроизводството на площ от 16 280 ха, 54% дял в структурата на обработваемите площи в т.ч. мека пшеница, царевица за зърно, зимен ечемик. Техническите култури, представени основно от маслодайния слънчоглед и увеличени площи от маслодайна рапица, са с относителен дял – 24%, фуражните култури (царевица за силаж, люцерна, тревни смеси) заемат 4%, лозя и овощни градини 600 ха промишлени, а като цяло с тези за частно ползване достигат 15%, промишлените зеленчуци едва 0,05 %. Основно през периода 2014-2019 г. се обнови машинно-тракторния парк и част от селскостопанската база, чрез участие в проекти по програмите на държавен фонд земеделие. Характерна е изключителната диференциация на земеделските стопанства, малко на брой земеделски стопани обработващи повече от 1000 ха земя и много на брой дребни производители обработващи площи до 100 ха и по-малко. Проправят си път нови земеделски практики и производства – отглеждат се нетрадиционни за района земеделски култури като кориандър, резене, лавандула и други от групите на етерично-маслените и лекарствените култури Има развитие на биологично земеделие съобразено с европейските стандарти. Ново засадените овощни култури от видовете праскова, кайсия, видове сливи, ябълка, лешник и орех са около 80 ха. Неблагоприятната тенденция към влошаване възрастовата структура и състоянието на насажденията се задълбочава. Висок е относителният дял на амортизираните, невъзстановими овощни насаждения – 75,2%; плододаващи в добро агротехническо и фитосанитарно състояние 23%; млади не плододаващи насаждения – по – малко от 1,8%. Минималните инвестиции в трайните насаждения, не допринасят намаляване на безработицата особено в селата с най – голям процент, а това е отрасъл който може да окаже съществено влияние за намаляването ѝ. За изминалия програмен период 2007-2013г. няма ликвидирани трайни насаждения освен 0,7 ха малини.Тенденцията е за създаване на нови. Сериозно е отстъплението в традиционно силния за общината подотрасъл, лозарството - от близо 1300 ха до незавидните 520 ха. Около 70% от съществуващите масиви са амортизирани и невъзстановими с остаряла сортова структура. Площите с новосъздадени винени сортове лози през 2007/2013 г. са под 1% от съществуващите. Слабата мотивация на гроздопроизводителите за регистрация на лозарските им стопанства е продиктувана от липсата на адекватно финансиране в сектора - към настоящия момент са регистрирани лозарски стопанства на площ по – малко от 100 ха., както и европейските изисквания при винените сортове. През периода 2014-2019 г. има увеличение на лозовите масиви в селата Блъсково Китен и с.Венчан със съвременни бели и червени винени сортове лози за производство на бели и червени вина. Няма създадени нови лозя с десертни сортове. Зеленчукопроизводството е най - малко застъпено в общината, основна причина малко инвестиции в сектора и почти никакви субсидии през трите начални години на периода. Основно пресните зеленчуци идват от маломерни стопанства. През последните години се обърна по-голямо внимание за участието по европейски програми за съживяване на отрасъла.
 
=== Животновъдство ===
Територията на община Провадия се обслужва предимно с автомобилен транспорт и само две села имат пряка връзка с жп транспорт. Чрез автомобилния транспорт се осъществяват производствените връзки и гражданските пътувания между населените места в общината.
 
През град Провадия минава жп линията Варна–София и Варна – Русе. Съществува сравнително добре изградена пътна мрежа. Общата дължина на четирикласната пътната мрежа в общината е 90,3 км., гъстотата на пътната мрежа е 0,362 км на кв.км от територията на общината, което е приблизителен показател от този средно за страната 0,333 км на кв. км. Пътната мрежа е равномерно изградена в общината. По данни от преброяването през 2011г. в общината живеят общо 22 934 души, като в селата живеят 9 679, което представлява приблизително 42,2% спрямо живеещите в общинския център. На 1 кв. км. от територията на общината живеят 39,7 човека, което е значително под средната гъстота на населението в страната (74,6 души на кв. км) . Съществуват транспортни връзки с всички околни населени места. Състоянието на настилките на напречната междуселищна пътна мрежа и на улиците в населените места не е добро. Те се нуждаят от ремонт и реконструкция. Категорията на изградената пътна мрежа в общината е ниска. Участък (около 98 км от третокласни пътища : ІІІ-208, ІІІ-731, ІІІ-904, ІІІ-2082 и ІІІ-9004) преминава през общината. Останалите пътища са от четвъртокласната пътна мрежа и свързват общинския център с другите населени места. Чрез автомагистрала “Хемус” на разстояние на 8,3 км от гр.Провадия се осъществяват връзките с областния град–Варна и центрове на съседните области и цяла Северна България – Шумен, Търговище, Велико Търново, София и др.
 
Разстоянието от гр. Провадия до областния център гр. Варна е 50 км. По-големите общински и областни центрове с които се осъществява важен за общината стопански и социален обмен са: Дългопол – 21 км; Ветрино – 15 км; Девня - 20 км; Долни чифлик – 55 км; Белослав – 35 км; София - 420 км. Пътищата, които пресичат границите на общината са: ІІІ- 208 Айтос–Провадия–Ветрино. Този път минава през централната част на гр. Провадия (извършен основен ремонт през 2007г.) ІІІ-731 Провадия-Друмево–Шумен. Пътят минава през селата Храброво, Блъсково, Градинарово; ІІІ-904 Провадия-Гроздьово–Старо Оряхово. Пътят минава през селата Бозвелийско и Бързица (извършен основен ремонт през 2011г.) ; ІІІ-2082 Провадия–Неново–Кюлевча–Мадара –Шумен. Пътят минава през селата Кривня, Равна и Неново. ІІІ-9004 Провадия–Житница–Белослав–Варна. Пътят минава през с.Житница. Републиканският път ІІІ-208 е предпочитаната връзка между североизточната и южната част на страната, който в участъка си в града е с ширина на уличното платно 5,50 м.
Анонимен потребител