Петко Петков (футболист, р. 1946): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Треньори на Берое, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 9:
| държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]]
| височина = 180 см
| пост = нападател[[Нападател (футбол)|Нападател]]
| юношески години =
| юношески отбори = {{Флагче|България|1960}} [[Берое (Стара Загора)]]
| години = 1963 – 1964<br>1964 – 19681965<br>1965 – 1967<br>1968 – 19801977<br>1977 – 1978<br>1978 – 1980<br>1981 – 1982<br>'''Общо:'''
| отбори = {{Флагче|България|1964}} [[ПФК Родопа (Смолян)|Родопа (Смолян)]]<br>{{Флагче|България|1964}} Миньор (Рудозем)<br>{{Флагче|България|1964}} [[ФК Горубсо (Мадан)|Горубсо (Мадан)]]<br>{{Флагче|България|1968}} [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]<br>{{Флагче|България|1968}} [[ОФК Академик (Свищов)|Академик (Свищов)]]<br>{{Флагче|България|1968}} [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]<br>{{Флагче|Австрия}} [[Аустрия Виена]]
| мачове = ?<br>260?<br>?<br>263<br>20<br>66<br>51<br>'''311401'''
| голове = ?<br>?<br>(?)<br>(152192)<br>(8)<br>(32)<br>(10)<br>'''(162242)'''
| национален отбор години = 1970 – 1980
| национален отбор = {{Флагче|България|1975}} {{имеНОФ|България}}
| национален отбор мачове = 33
| национален отбор голове = (5)
| треньор години = 1983 – 1985<br>1986 – 1987<br>1987 – 1989
| треньор отбор = {{Флагче|България|1983}} [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]<br>{{Флагче|България|1983}} [[ОФК Академик (Свищов)|Академик (Свищов)]]<br>{{Флагче|България|1987}} [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]
| посл_проф_отбори =
| посл_нац_отбор =
Ред 27:
}}
 
'''Петко Петков''' (роден на 3 август 1946 г.) е бивш [[България|български]] [[футболист]], клубнацентрален нападател, и впоследствие треньор. Клубна легенда на [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]., Ненадминатза голмайсторкойто заима отбора260 намача [[Берое]].със 144 Игралгола в [[ФКПърва Аустрияпрофесионална (Виена)футболна лига|Аустриа]]„А“ ([[Виенагрупа]]). Селекционери в69 [[Берое]].мача Считанс за80 човека,гола изградилв шампионския[[Втора отборпрофесионална нафутболна [[Бероелига|„Б“ група]].
 
== Футболна кариера ==
== Кариера ==
===Ранни години===
Средата на 50-те години. Едно момче родом от село Синитово (Пазарджишко) дори в часовете по трудово обучение си играе с парцалена топка. Като ученик започва да играе в Локомотив от гара Септември. После в отбора на Акумулаторния завод в Пазарджик. Уж ще ходи като всички други войник в школата Чавдар на ЦСКА, но понеже Родопа (Смолян) влиза в „Б“ РФГ, го взимат там.
Петко Петков израства в село [[Синитово]], [[Пазарджик (община)|община Пазарджик]]. Като ученик заиграва футбол в [[Локомотив (Септември)]]. Впоследствие играе за отбора на Акумулаторния завод-Пазарджик, [[ПФК Родопа (Смолян)|Родопа (Смолян)]], Миньор (Рудозем) и [[ФК Горубсо (Мадан)|Горубсо (Мадан)]].
 
===Първи период в Берое===
На 18 години отива в Миньор (Рудозем). При първото си излизане на терена някой му скрива гуменките, но той не хленчи и си намира нови. После на тренировката един от защитниците така го джаска, че хилавото тогава момче полита извън терена и се спира в един дънер до близката река. Тогава местните му подават ръка, защото виждат, че не е глезльо. Дори на шега в първия мач вкарва четири гола. Там се запознава с бъдещата си съпруга Илка, която е състезателка по тенис на маса. Имат двама синове – Димитър и Станислав. Но да се върнем пак към младежките му години. В Рудозем се води като подземен трудовак.
Петков е привлечен в [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] по средата на сезон [[„А“ група 1967/68|1967/68]].<ref>[http://www.beroe.bg/2015/10/15/beroe-v-elita-1967/ „Берое в елита“: 1967-68 г. – Балкански] beroe.bg</ref> Бележи първия си гол на 19 май 1968 г. при победа с 4:0 като гост срещу [[ФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]].
 
===Академик (Свищов)===
За това как Петко слиза под земята разказва самият той: "Имахме решаващ мач с Ботев (Пазарджик) за влизане в „А“ група. Повечето от играчите на Миньор бяха все около и над 30 години и въобще не си даваха зор. Знаеха много добре, че ако влезем в елита, ще бъдат сменени. Аз единствен се юрках. Загубихме с 1:4. На всичко отгоре ме изкараха и виновен и хоп – долу в мината. На 400 метра под земята бях пет дни и събирах като луд някакви дървета. Реших, че е по-добре да си изтърпя наказанието в карцера над земята." Впоследствие Петко отива в Горубсо (Мадан). Треньор на отбора е някогашната легенда на Славия Димитър (Мими) Байкушев.
През лятото на 1977 г. Петков преминава в [[ОФК Академик (Свищов)|Академик (Свищов)]], където през сезон [[„А“ група 1977/78|1977/78]] записва 20 мача с 8 гола в „А“ група. Отборът обаче завършва на последното 16-о място и изпада в „Б“ група.
 
===Втори период в Берое===
Дали от името му или от дарбата му на голмайстор, но Петко с лекота бележи по пет гола. Петков отново се впуска в спомени: „На 29 октомври 1967 година подписах с жена си сутринта в гражданското в Мадан. Следобед с Горубсо победихме Арда с 5:0 и петте гола ги отбелязах аз“.
През лятото на 1978 г. Петков се завръща в Берое.
 
===Аустрия Виена===
Харесан е от Берое и футболният опекун на „заралии“ и началник на Втора армия генерал Делчев го премества в Стара Загора. Малко след това Петков е уволнен от казармата без да знае. В един мач срещу Славия за купата в Благоевград обаче играе пълни 90 минути. И точно, когато е в отпуск го викат във военното управление. Там генерали от централното ГУСВ го шантажират. В този момент военната книжка е скъсана пред очите му. В крайна сметка се намесва дуета генерал Делчев и Бончо Мерджанов и Петко си остава под „Аязмото“.
На 34-годишна възраст Петков преминава в [[ФК Аустрия (Виена)|Аустрия (Виена)]]. Това се случва в началото на 1981 г. До края на сезон 1980/81 записва 16 мача с 6 гола и става шампион в [[Австрийска Бундеслига|Австрийската Бундеслига]]. През следващия сезон 1981/82 Петков изиграва 35 мача и бележи 4 гола. Аустрия печели Купата на Австрия, а той слага край на кариерата си.
 
== Бележки ==
Интересното е как му се издава нова фалшива военна книжка. Легендата си спомня: „Взеха куртката на един циганин. От друг трудовак донесоха кепе и ме снимаха в първото срещнато фото на центъра на Стара Загора.“ Пак някъде по същото време Христо Бонев се връща в Пловдив от ЦСКА, след като е изиграл шест мача на „Армията“. И кани Петков в Локо (Пд). Но футболистът твърдо решава да остане със зелен екип. Той започва да играе за Берое от зимата на 1968 година. По онова време футболистът, който му подава ръка и играе редом с него през цялата пролет е Петър Жеков. Колегите му Георги Белчев и Евгени Янчовски също го внедряват като основна фигура в тима. В края на кариерата си ветеранът ще подаде ръка на Стойчо Младенов, Георги и Динко Димитрови.
<references/>
 
==Външни препратки==
Петко отново подема разказа си: "Никога не трябва да казваш никога. През зимата на 1971 година преди да загине Гунди, със съдействието на Ангел Солаков е решено Бончо Мерджанов да мине на работа в Левски, а с него да отиде и легендата на Берое. Но след смъртта на Аспарухов и Котков, Солаков е махнат от поста си, защото вместо да отдаде дължимото на тримата загинали съветски космонавти, обръща много повече внимание на отишлите си футболни любимци. На негово място е сложен като шеф на МВР Димитър Стоянов. Той поставя свои хора и работата по привличането на Мерджанов и Петков от Берое се разпада. Независимо от това в продължение на цяла година Петков се води лейтенант към Левски Спартак. Петков говори за дарбата си да вкарва по пет гола: "Аз имам много по пет. Освен в „Б“ група, в „А“ РФГ имам петици на Миньор, Лъсков и Ботев (Враца).
*[https://www.national-football-teams.com/player/21283/Petko_Petkov.html Профил на Петков] в сайта national-football-teams.com
 
Генерал Делчев прегръща и целува своя любимец. Случаят с врачани е доста смешен. Бяхме с националния отбор на лагер във Велинград. С нас беше и вратарят на ботевци Рамадан Йотов, който като всички на този пост беше доста откачен. Неговият пиниз беше да чупи олуци с глава. Та Рамадан се хвана на бас с мен, че няма да му вкарам гол. Аз му отговорих, че един ще му отбележа. Ако са два ще станат пет. Така и стана. На третото попадение взе да си хвърля ръкавиците и искаше да излиза. Но треньорът им Илия Панев не го смени. Бихме ги даже със 7:1. Най-се гордея обаче с головете си срещу Аустрия (Виена) за купата на УЕФА през сезон 1972/73. Отупахме ги със 7:0 в Стара Загора и 3:1 във Виена. На първия мач вкарах дежурните си пет гола. А във Виена им нанизах още два. В състава им тогава беше и Херберт Прохазка, който тогава бе 17-годишен талант."
 
Петко е първият български футболист който отива официално като професионалист в западноевропейска държава – Австрия: "Много бързо стана всичко. Беше в началото на 1981 година през зимната пауза. Треньорът Ерих Хоф ме беше харесал и веднага стана сделката. Само смениха мениджъра, защото първият искаше прекалено голяма комисиона. Когато играх последния си мач в Стара Загора, бях с екипа на Аустрия, защото вече бях подписал и не ми дадоха да играя едно полувреме с беройци. Още първата година станах шампион.
 
Всичко се разви в последния кръг. Купата вече беше в Грац, защото на Щурм им трябваше само реми, но загубиха от Рапид с 1:3. Ние пък бихме ГАК с 5:2 във Виена. Вкарах един гол. Трофея ни го дадоха след два дни. След края на мача имаше само шампанско. През лятото дойде и Чавдар Цветков. Направихме отличен тандем с него. "След Аустрия, Петков се връща в Стара Загора, за да помогне на отбора да се върне от „Б“ в „А“ група. После става треньор. Когато Берое става шампион през 1986 година, той не е на кормилото, а наставник е Евгени Янчовски. Впоследствие още два пъти е начело на Берое.
 
Когато го питам кои са най-хубавите голове, които е вкарал, отговаря: „Най-красивият ми гол е една а ла Пиола в Бургас много отдавна срещу Локомотив. Даже техният защитник Чакалов дойде да ме поздрави. Срещу Арка (Гдиня) за КНК през сезон 1979/1980 в Стара Загора вкарах гол с гръб, след пас на Борис Киров.“
 
{{Голмайстори на „А“ футболна група}}
 
[[Категория:Български футболисти|Петков, Петко]]
[[Категория:Футболисти на Родопа (Смолян)]]
[[Категория:Футболисти на Берое]]
[[Категория:ХораФутболисти отна областАкадемик Пазарджик(Свищов)]]
[[Категория:Български футболисти в Австрия]]
[[Категория:Български треньори по футбол]]
[[Категория:Треньори на Берое]]
[[Категория:Хора от област Пазарджик]]