Филибер дьо Наяк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 29:
През 1396 г. умира великият магистър на [[Хоспиталиери|Ордена на Хоспиталиерите]] Хуан Фернандес де Ередия (Juan Fernández de Heredia). На негово място от съвета на ордена е избран приорът на [[Аквитания (херцогство)|Аквитания]] Филибер дьо Наяк. Веднага след като научава за избора си, дьо Наяк се отправя за [[Родос]] и мобилизира рицарите от своя орден за участие в кръстоносният поход организиран от [[Бонифаций IX|Папа Бонифаций IX]] и унгарския крал [[Сигизмунд Люксембургски]], чиято обявена цел е да прогони османските нашественици от Европа. Новоизбраният велик магистър съоръжава флотата си, съединява я с тази на присъединилата се към похода [[Венецианска република|Венеция]] и преминавайки през Черно море и Дунав, се среща на територията на България с кръстоносната армия на Сигизмунд, която включва многобройни военни части, дошли от почти всички страни на католическа Европа. В края на септември кръстоносците претърпяват поражение от войските на османския султан [[Баязид I]] в [[Битка при Никопол|битката при Никопол]].
[[Файл:Галера.jpg|ляво|мини|285x285пкс|хоспиталиерска галера]]
По-голямата част от кръстоносните пълководци, между които маршал Бусико и множество представители на най-изтъкнатите западноевропейски благороднически фамилии, са пленени, а крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], заедно с великия магистър Филибер дьо Наяк, успява да се спаси на борда на една хоспиталиерска галера. Остатъците от флота и експедиционния хоспиталиерски отряд, оцелели след битката при Никопол, заедно императора и великия магистър се спускат по река Дунав, минават през крепостта [[Калиакра]] в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] и след дълги перипетии достигат до [[Константинопол]]. Хоспиталиерите се включват в отбраната на византийската столица, която е обсадена от Баязид I. На 11 ноември 1396 г. Сигизмунд пише на великия магистър дьо Наяк (който междувременно е избързал към Родос), че е пристигнал в града точно навреме, за да предотврати падането му пред османските атаки и споменава за съюза включващ император [[Мануил II Палеолог]], генуезците
== Константинопол ==
През пролетта на 1399 г. френскяит крал [[Шарл VI]] изпраща един експедиционен корпус, който трябва да помогне на обсадената визнтийска столица Константинопол. За негов командир е избран един виден френски благородник и военачалник Жан ле Менгр – маршал Бусико, ветеран от битката при Никопол, кйото също е сред тези членове на командния състав на кръстоносната армия, които оцеляват и попадат в плен. На 26 юни 1399 г. Бусико отплава за Константинопол от средиземноморското пристанище Ег-Морт начело на флот от две галери и четири други кораба, натоварени с войска от хиляда и двеста тежковъоръжени бойци. В състава на малката му армия влизат много благороднически фалимилии. По пътя към него се присъединяват венециански, генуезки и лезбоски кораби, а при о-в [[Тенедос]] и две родоски галери с хоспиталиери, изпратени от магистър дьо Наяк. По този начин родоските рицари взимат участие в този пореден кръстоносен поход, предназначен за освобождаването на обсадения Константинопол.Съюзническият флот преминава безпрепятствено през Галиполи и е посрещнат радостно от [[Мануил II Палеолог]]. Под съвместното ръководство на императора и Бусико кръстоносците извършват множество по-малко или повече успешни военни акции, прочиствайки околностите на Константинопол от вражеските сили и атакувайки множество подвластни на османците градове на малоазийския бряг, сред които и Никомидия. В края на 1399г. ридружен от Бусико, императорз Мануил се отправя на запад за да търси военна подкрепа срещу османците.<ref>Terra Balcanica-между Изтока и Запада</ref>.
== Битката за Смирна ==
През 1402 г. в битката при Анкара султан [[Баязид I]] е разбит от войските на монголския завоевател [[Тимур]] (Тамерлан) и това едва не довежда до края на Османската империя. Крепостта [[Смирна]], защитавана от гарнизон от двеста рицари хоспиталиери е обсадена, затова магистър Филбер дьо Наяк изпраща флота си,който
<ref>A History of the Crusades: The fourteenth and fifteenth centuries,Kenneth Meyer Setton</ref>.
| |||