Филибер дьо Наяк: Разлика между версии

== Константинопол ==

През пролетта на 1399 г. френскяит крал [[Шарл VI]] изпраща един експедиционен корпус, който трябва да помогне на обсадената визнтийска столица Константинопол. За негов командир е избран един виден френски благородник и военачалник Жан ле Менгр – маршал Бусико, ветеран от битката при Никопол, кйото също е сред тези членове на командния състав на кръстоносната армия, които оцеляват и попадат в плен. На 26 юни 1399 г. Бусико отплава за Константинопол от средиземноморското пристанище Ег-Морт начело на флот от две галери и четири други кораба, натоварени с войска от хиляда и двеста тежковъоръжени бойци. В състава на малката му армия влизат много благороднически фалимилии. По пътя към него се присъединяват венециански, генуезки и лезбоски кораби, а при о-в [[Тенедос]] и две родоски галери с хоспиталиери, изпратени от магистър дьо Наяк. По този начин родоските рицари взимат участие в този пореден кръстоносен поход, предназначен за освобождаването на обсадения Константинопол.Съюзническият флот преминава безпрепятствено през Галиполи и е посрещнат радостно от [[Мануил II Палеолог]]. Под съвместното ръководство на императора и Бусико кръстоносците извършват множество по-малко или повече успешни военни акции, прочиствайки околностите на Константинопол от вражеските сили и атакувайки множество подвластни на османците градове на малоазийския бряг, сред които и Никомидия. В края на 1399г. ридружен от Бусико, императорз Мануил се отправя на запад за да търси военна подкрепа срещу османците.<ref>Terra Balcanica-между Изтока и Запада</ref>.

През 1402 г. в битката при Анкара султан [[Баязид I]] е разбит от войските на монголския завоевател [[Тимур]] (Тамерлан) и това едва не довежда до края на Османската империя. Крепостта [[Смирна]], защитавана от гарнизон от двеста рицари хоспиталиери е обсадена, затова магистър Филбер дьо Наяк изпраща флота си,който да подсили защитата на града. Рицарите, които са са издържали обсадата на османците преди, отказват предложението на Тимур да приемат исляма и да му плащат данък. Монголите минират стените на крепостта, блокират входа на пристанището с камъни и превземат Смирна след петнадесет дни на ожесточена съпротива. Някои от рицарите успяват да се измъкнат по море, но Тимур избива огромен брой християни и сравнява града със земята. След падането на Смирна, генуезката колония Нея [[Фокея]] на брега на Мала Азия се предава без бой, а Франческо II Гатилузо, владетел на [[Лесбос]] се задължава да плаща данък на Тимур. Хоспиталиерите успяват да се закрепят в района на древния [[Халикарнас]], където магистър Филибер дьо Наяк нарежда да бъде изграден [[Бодрум кале|замъка "Св.Петър']] или "Петрониум" (изговаряно от турците като [[Бодрум]]).Тази крепост остава в ръцете на ордена до 1523г.

<ref>A History of the Crusades: The fourteenth and fifteenth centuries,Kenneth Meyer Setton</ref>.