Филибер дьо Наяк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 33:
През пролетта на 1399 г. френскяит крал [[Шарл VI]] изпраща един експедиционен корпус, който трябва да помогне на обсадената визнтийска столица Константинопол. За негов командир е избран един виден френски благородник и военачалник Жан ле Менгр – маршал Бусико, ветеран от битката при Никопол, кйото също е сред тези членове на командния състав на кръстоносната армия, които оцеляват и попадат в плен. На 26 юни 1399 г. Бусико отплава за Константинопол от средиземноморското пристанище Ег-Морт начело на флот от две галери и четири други кораба, натоварени с войска от хиляда и двеста тежковъоръжени бойци. В състава на малката му армия влизат много благороднически фалимилии. По пътя към него се присъединяват венециански, генуезки и лезбоски кораби, а при о-в [[Тенедос]] и две родоски галери с хоспиталиери, изпратени от магистър дьо Наяк. По този начин родоските рицари взимат участие в този пореден кръстоносен поход, предназначен за освобождаването на обсадения Константинопол.Съюзническият флот преминава безпрепятствено през Галиполи и е посрещнат радостно от [[Мануил II Палеолог]]. Под съвместното ръководство на императора и Бусико кръстоносците извършват множество по-малко или повече успешни военни акции, прочиствайки околностите на Константинопол от вражеските сили и атакувайки множество подвластни на османците градове на малоазийския бряг, сред които и Никомидия. В края на 1399г. ридружен от Бусико, императорз Мануил се отправя на запад за да търси военна подкрепа срещу османците.<ref>Terra Balcanica-между Изтока и Запада</ref>.
== Падането на Смирна ==
През 1402 г. в битката при Анкара султан [[Баязид I]] е разбит от войските на монголския завоевател [[Тимур]] (Тамерлан) и това едва не довежда до края на Османската империя. Крепостта [[Смирна]], защитавана от гарнизон от двеста рицари хоспиталиери е обсадена, затова магистър Филбер дьо Наяк изпраща флота си начело с адмирал Буфилио Паницати, който да подсили защитата на града. Орденът взима сериозни мерки за защитата на крепостта. Основните приготовления по защитата са концентрирани върху скалистия полуостров, върху който се намира Смирна, където се издига укрепление, защитаващо входа към пристанището. То бива отделено от материка, като между него и сушата е изкопан дълбок ров. Рицарите, които са са издържали обсадата на османците преди, отказват предложението на Тимур да
<ref>A History of the Crusades: The fourteenth and fifteenth centuries,Kenneth Meyer Setton</ref>.
| |||