Иноуе Ясуши: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 31:
След дипломирането си работи като репортер за седмичното списание „Санде Майничи“ в Осака. В периода 1937 – 1938 г. служи като войник в Северен Китай. След това работи в отдела за култура на вестник „Майничи“.
Прави своя пробив в
През 1951 г. писателят се премества в Токио. В края на 50-те години посещава Китай и става член-учредител на Японско-китайската асоциация за културен обмен. Някои от романите му са свързани с Китай. Посещава също Корея и други страни. През 1964 г. е избран за член на Японската академия на изкуствата.
Ред 37:
В периода 1969 – 1972 г. е председател на съвета на директорите на Японската литературна асоциация. През 1976 г. получава Орден за заслуги в културата. През 1984 г. е избран за вицепрезидент на международния ПЕН-клуб.
Историческите романи на писателя
Романът му „本覺坊遺文 Hongakubō ibun“ от 1981 г. разказва за известния майстор на чай, Сен Рикю, който бил съветник на военачалника [[Тойотоми Хидейоши]]. Двадесет и седем години след смъртта на Рикю, неговият ученик Хонкакубо се опитва да определи дали майсторът на чая се е самоубил по свое желание или е бил принуден да извърши
Самотата и междуличностните отношения определят много от неговите произведения, които включват исторически романи, есета и поезия. Част от тях са автобиографични. Начинът му на работа се характеризира с грижливо проучване на фактите, които претворява – една черта, останала у него от времето, когато е бил репортер.
Ред 45:
Иноуе Ясуши умира 29 януари 1991 г. в Токио.
На 24 юли 1993 г. в Асахикава в негова чест е открит мемориален музей. В него се съхраняват негови бележници, бележки, поетични ръкописи, награди за литература,
Литературен музей за писателя Иноуе Ясуши е открит и в Нагаизуми, префектура Шидзуока. Музеят представя детството и произведенията му чрез снимки, поезия и филми.
| |||