Филибер дьо Наяк: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 38:
== Похода на маршал Бусико ==
[[File:Tripoli1403.jpg||дясно|thumb|маршал Бусико и магистър дьо Наяк влизат в Триполи]]
През лятото на 1403г. френският маршал Бусико (Жан ле Менгр), съвместно с великия магистър на Хоспиталиерите Филибер дьо Наяк, флотапланират кръстоносен поход срщеу Александрия в Египет. В последствие плановете на хоспиталиеритекръстоносците се променят и флотаобединения флот на на хоспиталиерите и генуезците от Хиос и Лесбос, организираизвършва нападенияпоредица наот широк фронтнападения срещу крайбрежията на Сирия и Малка Армения, които тогава се намират под властта на [[Мамелюкски султанат|Мамелюкския султанат]].Първата цел на армадата е пристанището [[Алания (Турция)|Алания]] ( Канделоро). Бусико и магистъра стоварват отряд от 800 рицари, които превземат крепостта,разграбват града и запалват всички кораби. Местният емир моли за мир и е принуден да се постави в услуга на кръстоносците. След две седмици флотът напуска Алания и се отправя за [[Кипър (остров)|Кипър]], където Бусиков принуждаваНикозия кралБусико [[Януспосредничи (Кипър)|Янус]]за дасключването сключина мир с между Генуа и дакрал запалти репарации на[[Янус Махоната(Кипър)|Янус]].Следващата цел, атакувана неуспешно от рицарите е [[Триполи (Ливан)|град Триполи]] на ливанското крайбрежие- бивша столица на латинското [[графство Триполи]]. Флота продължава на юг където разграбва и изгаря незащитения град БатронБатрун (Ал-Батрун). На 10 август 1403г. рицарите достигат град [[Бейрут]] и също го подлагат на опустошение, което им навлича гнева на [[Венецианска република|Република Венеция]]. Следващата цел на похода е древния град [[Сидон]] ( или Сайда), който е защитаван от превъзхождащ противник. След десант на брега, рицарите не успяват да задържат пристанището и се оттелгят на корабите. Флотът променя курса си в северна посока и атакува гр. [[Лаодикея]] на малоазийското крайбрежие, след което се завръща в Родос.<ref>The Papacy and the Levant, 1204-1571: The thirteenth and fourteenth centuries</ref>
 
== Източници ==