Филибер дьо Наяк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за iOS |
|||
Ред 31:
По-голямата част от кръстоносните пълководци, между които маршал Бусико и множество представители на най-изтъкнатите западноевропейски благороднически фамилии, са пленени, а крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], заедно с великия магистър Филибер дьо Наяк, успява да се спаси на борда на една хоспиталиерска галера. Остатъците от флота и експедиционния хоспиталиерски отряд, оцелели след битката при Никопол, заедно императора и великия магистър се спускат по река Дунав, минават през крепостта [[Калиакра]] в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] и след дълги перипетии достигат до [[Константинопол]]. Хоспиталиерите се включват в отбраната на византийската столица, която е обсадена от Баязид I. На 11 ноември 1396 г. Сигизмунд пише на великия магистър дьо Наяк (който междувременно е избързал към Родос), че е пристигнал в града точно навреме, за да предотврати падането му пред османските атаки и споменава за съюза включващ император [[Мануил II Палеолог]], генуезците и хоспиталиерите. Филибер дьо Наяк изиграва и важна роля в събирането на огромната за времето си сума от седемдесет и пет хиляди златни дуката и откупването на пленените в [[Битка при Никопол|битката при Никопол]] рицари. След освобождаването им, пленниците са изпратени в [[Родос]], където са лекувани в известната болница на ордена преди да бъдат изпратени обратно на запад. Сред тях е и синът на херцога на Бургундия - Жан дьо Невер ([[Жан Безстрашни]]).<ref>Terra Balcanica-между Изтока и Запада</ref>.
== Обсадата на Константинопол ==
През пролетта на 1399 г. френскяит крал [[Шарл VI]] изпраща
== Падането на Смирна ==
През 1402 г. в битката при Анкара султан [[Баязид I]] е разбит от войските на монголския завоевател [[Тимур]] (Тамерлан) и това едва не довежда до края на Османската империя. Крепостта [[Смирна]], защитавана от гарнизон от двеста рицари хоспиталиери е обсадена, затова магистър Филбер дьо Наяк изпраща флота си начело с адмирал Буфилио Паницати, който да подсили защитата на града. Орденът взима сериозни мерки за защитата на крепостта. Основните приготовления по защитата са концентрирани върху скалистия полуостров, върху който се намира Смирна, където се издига укрепление, защитаващо входа към пристанището. То бива отделено от материка, като между него и сушата е изкопан дълбок ров. Рицарите, които са са издържали обсадата на османците преди, отказват предложението на Тимур да станат мюсюлмани исляма и да му плащат данък. Тимур нарежда на един от военачалниците си да построи голяма платформа от дървени стълбове, за да възпрепятства вражеските кораби да влизат в пристанището. Започва масиран обстрел на стените с катапулти, който оцелелите хоспиталиерски защитници по-късно определят като “втори Потоп”. След двуседмична обсада Сапьорите на Тимур успяват да сринат външните крепостни стени като изгарят подпорите им и монглоите нахлуват в Смирна. Съпротивата на рицарите е безмилостно смазана; тези, които оцеляват, се изтеглят към корабите си. Няколкото хоспиталиерски кораба, които идват на помощ, обръщат платната обратно към Родос, тъй като се изплашват от огромните катапулти на Тимур, разположени при входа на пристанището. Местното население, според действащите тогава мюсюлмански закони, касаещи третирането на непредал се град, бива поголовно изклано.След падането на Смирна, генуезката колония Нея [[Фокея]] на брега на Мала Азия се предава без бой, а Франческо II Гатилузо, владетел на [[Лесбос]] се задължава да плаща данък на Тимур. Хоспиталиерите успяват отново да се закрепят на брега на Мала Азия в района на древния [[Халикарнас]], където магистър Филибер дьо Наяк нарежда да бъде изграден [[Бодрум кале|замъка "Св.Петър']] или "Петрониум" (изговаряно от турците като [[Бодрум]]).Тази крепост остава в ръцете на ордена до 1523г.
|