Филибер дьо Наяк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за iOS |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за iOS |
||
Ред 31:
По-голямата част от кръстоносните пълководци, между които маршал Бусико и множество представители на най-изтъкнатите западноевропейски благороднически фамилии, са пленени, а крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], заедно с великия магистър Филибер дьо Наяк, успява да се спаси на борда на една хоспиталиерска галера. Остатъците от флота и експедиционния хоспиталиерски отряд, оцелели след битката при Никопол, заедно императора и великия магистър се спускат по река Дунав, минават през крепостта [[Калиакра]] в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] и след дълги перипетии достигат до [[Константинопол]]. Хоспиталиерите се включват в отбраната на византийската столица, която е обсадена от Баязид I. На 11 ноември 1396 г. Сигизмунд пише на великия магистър дьо Наяк (който междувременно е избързал към Родос), че е пристигнал в града точно навреме, за да предотврати падането му пред османските атаки и споменава за съюза включващ император [[Мануил II Палеолог]], генуезците и хоспиталиерите. Филибер дьо Наяк изиграва и важна роля в събирането на огромната за времето си сума от седемдесет и пет хиляди златни дуката и откупването на пленените в [[Битка при Никопол|битката при Никопол]] рицари. След освобождаването им, пленниците са изпратени в [[Родос]], където са лекувани в известната болница на ордена преди да бъдат изпратени обратно на запад. Сред тях е и синът на херцога на Бургундия - Жан дьо Невер ([[Жан Безстрашни]]).<ref>Terra Balcanica-между Изтока и Запада</ref>.
== Обсадата на Константинопол ==
През пролетта на 1399 г. френскяит крал [[Шарл VI]] изпраща експедиционен корпус, който трябва да помогне на обсадената визнтийска столица Константинопол. За негов командир е избран един виден френски благородник и военачалник Жан ле Менгр – маршал Бусико, ветеран от битката при Никопол,
== Падането на Смирна ==
|