Уикипедия

Абхазия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 20:
 
== География ==
Абхазия заема северозападната част на Грузия. На северозапад и север граничи с [[Краснодарски край]] и [[Карачаево-Черкезия|Република Карачаево-Черкезия]] на [[Русия]], на изток – с областта [[Мегрелия и Горна Сванетия]]ь а на юг и югозапад се мие от водите на [[Черно море]]. В тези си граници заема площ от 8665 km² (2-ро място по големина в [[Грузия]], 12,45% от нейната площ).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article057580.html «Большая Советская Энциклопедия» – Абхазская АССР, т. 1, стр. 41]</ref>
Абхазия заема площ от около 8600 km&sup2;. Разположена е в северозападната част на Грузия. Има излаз на [[Черно море]]. На северозапад граничи с [[Краснодарски край|Краснодарския край]], а [[Кавказ|Кавказките планини]] служат за граница между Абхазия и [[Карачаево-Черкесия]]. На изток областта граничи със [[Сванетия]], а на югоизток&nbsp;– със [[Самегрело]].
 
Областта е разположена в северозападната на [[Задкавказие|Закавказието]]. Бреговете на [[Черно море]] са слабо разчленени, на много места с широки каменисто-филцови плажове. Морските простори, субтропичната растителност, плантациите с чай, тютюн и цитруси, гъстите гори, бурните реки и върховете на [[Голям Кавказ]] предават на Абхазия необичайна живописност. Голяма част от територията ѝ е заета от разклоненията на южните склонове на Главния, или Вододелен хребет, ограничаващ областта от север с максимална височина връх '''Домбай-Улген 4046 m''', издигащ се на границата с [[Карачаево-Черкезия|Република Карачаево-Черкезия]] на [[Русия]]. Неговите разклонения са [[Гагрински хребет|Гагрински]], [[Бзъйбски хребет|Бзъйбски]], [[Абхазки хребет|Абхазски]] и [[Кодорски хребет|Кодорския хребети]]. Главният хребет се присшча от проходите Клухорски (2781 m), Марухски (2739 m) и др. От югоизток в Абхазия навлиза, постепенно стесняващата се [[Колхидска низина]], по крайбрежието се простира тясна низинна ивица на северозапад от устието на река Кодори. Между нея и пленините на север е разположен широк пояс от хълмисти предпланински райони с множество карстови форми (пещерите Абрскила, Анакопийска и др.).<ref name="bse"></ref>
Релефът на Абхазия е предимно хълмисто-планински (75%). По-голямата част от населението живее по или в близост до крайбрежието и в долини с големи водни запаси. По северната граница на областта се издигат хребетите на [[Голям Кавказ]]. Гаграските, Бзибските и Кодорските хребети се отделят от главната кавказка верига. Най-високите върхове са разположени в североизточната и източната части на Абхазия, като надморската височина на няколко от тях надхвърля 4000 m. Климатът е мек и по съветско време Абхазия е наричана „грузинската ривиера“. Кавказките планини служат за преграда пред студените северни ветрове. Климатът по крайбрежието е субтропичен, а средната годишна температура в Абхазия е около 15&nbsp;°C. Средните януарски температури са 4&nbsp;– 6&nbsp;°C, а средните юлски варират между 22 и 23&nbsp;°C. Силният мраз е рядко срещан през зимата по [[Черноморие]]то.
 
В района на низините и предпланинските части климатът е топъл, влажен субтропичен, а в планините – влажен, умурено топъл и студен. Средната януарска температура в субтропичния пояс е от 4 до 7°С, в планините от 2 до -2°С. Средната юлска температура съответно 22 – 24°С и 18 – 16°С. Годишната сума на валежите варира от 1300 – 1500 mm по крайбрежието и в предпланинските райони, до 2000 – 2400 mm в планините. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) в приморската полоса е от 250 до 300 денонощия. В планините за 2 – 3 месеца се установява снежна покривка, а по най-високите части на Главния хребет има много ледници.<ref name="bse"></ref>
Районите с н.в. над 1000 m имат планински климат, при който зимите са относително студени, а летата са дълги и топли. С увеличаването на надморската височина (над 2000 m) зимата става по-студена, а лятото&nbsp;– по-кратко.
 
Всичките реки в региона принадлежат към басейна на [[Черно море]]. Най-значителните от тях са Бзъйб, Гумиста, Кодори, Келасури и [[Ингури]], които са многоводни и богати на хидроенергия (потенциарните хидроенергийни ресурси се оценяват на над 3,5 млн.квт). Реките имат предимно дъждовно и снежно подхранване и ясно изразено пролетно пълноводие. Високо в планините са разположени красивите езера [[Рица]] и Амткел.<ref name="bse"></ref>
Валежите в Абхазия са обилни, като по крайбрежието годишните валежи са средно 1100&nbsp;– 1500 mm, а във високопланинските части те са годишно около 1700&nbsp;– 3500 mm. В останалите части от територията на Абхазия средногодишното количество на валежи е 1000&nbsp;– 1800 mm. [[Влажност]]та е ниска поради преходния характер на климата. Въпреки че по крайбрежната зона снеговалежите са сведени до минимум, в планинските райони са измерени значителни количества сняг. Снежните лавини в североизточните части представляват опасност за населените райони. Снежната покривка достига 5 m в някои високопланински участъци.
 
В низините и предпланинските райони се съчетават блатни, субтропични подзолисти, червеноземни и жълтоземни почви. В планините на височина до 1700 m са развити торфено-карбонатни и кафяви горски почви, а нагоре следват хумусни и хумусно-торфени планинско-ливадни почви. Флората на Абхазия включва над 2000 вида растения. Горите заемат на 55% от нейната територия. Причерноморската полоса е заета от културна растителност (субтропични, технически, плодови, декоративни и зърнени култури), а по долните участъци от долините на реките има отделни масиви от широколистни гори (габър, келяв габър, дъб, кестен и др.). В района на сгт Пицунда се е съхранила малка гора от пицундски бор. В планините преобладават буковите, по горните части на склоновете – еловите и смърчовите гори. Районите от 2000 m нагоре са заети от субалпийски храсталаци, алпийски пасища и скалисто-чакълеста растителност. Районите с височина над 2900 m са покрити почти изцяло със [[сняг|снежна]] и [[ледник]]ова покривка. В горите обитават мечка, глиган, рис, благороден елен, сърна, тур; по най-високите части – кошута, канказки тетерев; в низините – чакал.<ref name="bse"></ref>
 
Значителна част от територията е заета от [[гора|гори]]. Растителността е височинно зонирана, като [[широколистно растение|широколистните гори]] ([[дъб]], [[габър]], [[бук]], [[чимшир]]) преобладават до 600 m н.в. Над тях, от 600 до 1800 m н.в., са разпространение [[смесена гора|смесените гори]] (бук, [[смърч]], [[ела]]). Някои дървесни екземпляри, особено край езерото [[Рица]], достигат на височина 70 m. Следва пояса с диапазон 1800&nbsp;– 2900 m, който е представен от субалпийска растителност и алпийски [[ливада|ливади]]. Земите с надморска височина над 2900 m са покрити почти изцяло със [[сняг|снежна]] и [[ледник]]ова покривка.
{{Географско местоположение
|Център = Абхазия
Line 195 ⟶ 197:
 
Грузинско-абхазкият конфликт от 1992&nbsp;– 1993 г., и последвалото [[етническо прочистване на грузинци от Абхазия]] водят до изселването на около 250&nbsp;000 грузинци от родните им места в Абхазия. В резултат, днес преобладаващата част от населението в Абхазия е от абхазки произход (ок. 45%), а останалата част е заета от [[руснаци]], [[арменци]], [[грузинци]], [[гърци]] и [[евреи]].
 
На 1 януари 2018 г. населението на Абхазия наброява 243 564 души (8-мо място по брой на населението в [[Грузия]], 6,13% от нейното население). Гъстота 28,1 души/km².
 
== Икономика ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Абхазия“.