Максенций: Разлика между версии

| описание = ''[[Списък на римските императори|58-мии император]]'' на ''[[Римската империя]]''

Бащата на Максенций, Максимиан Херкулий е съимператор заедно с [[Диоклециан]] и от 285 до 305 г. управлява западните провинции на [[Римската империя]]. През 293 г. Диоклециан организира [[Тетрархията]] и назначава двама младши съимператори- цезари, [[Констанций Хлор]] и [[Галерий]], които щеда наследят старшите августи Диоклециан и Максимиан.

Максенций е сгоден с дъщерята на Галерий, [[Валерия Максимила|Максимила]] и от нея има един син, [[Валерий Ромул]] (починал в 309 г.). Максенций може би е трябвало да бъде предопределен за наследник на баща си след оттеглянето му от трона, и на свой ред да стане младши съимператор. Той обаче има същия тежък и надменен характер като неговия, което станало причина да не бъде посочен от Максимиан за [[цезар (титла)|цезар]]. След съвместната абдикация на [[Диоклециан]] и [[Максимиан]] на 1 май 305 г. Максенций се заема със сенаторска кариера и се оттегля да живее във вилата си в околностите на [[Рим]].

През 306 г. започват граждански вълнения в Рим. Причината е в допълнителните данъци, наложени от [[Галерий]] за довършването на [[Баните на Диоклециан]]. Освен това жителите на старата имперска столица са недоволни от принизения статут на града и новата система на Тетрархия и Доминат. Остатъците от старата [[преторианска гвардия]], която все още съществува в град Рим, също се вдига на бунт. Максенций успешно използва настроенията в своя полза, обявява се срещу Тетрархията, приема титлите [[август]], [[император]] и [[принцепс]] и обявява връщането на Римската империя в предишния ѝ облик (28 октомври 306 г.).

По същото време Константин, синът на починалия август Констанций Хлор вече се е обявил за император в Британия и [[Галия]], без да се съобразява с волята на старшия август Галерий. Това е първият пробив в държавната система на четиривластие, установена от абдикиралиятабдикиралия Диоклециан.

След успеха, между бащата и сина владетели възниква вражда, а през 308 г. Максенций принуждава възрастния император отново да абдикира. Като самостоятелен император в Италия, Максенций трябва да се справя с много проблеми – опустошенията след нахлуването на [[Галерий]], бунта на [[Домиций Александър]] (308 – 310) в [[Картаген]], който прекъсва доставките на зърно към Рим, застрашен от гладни бунтове на простолюдието. Към това се добавят и опитите на баща му Максимиан да се върне на трона, както и общественото недоволство от тежките данъци, които Максенций се принуждава да въведе.

За да спечели популярност сред народа, Максенций отначало обявява толерантност спрямо християните, но не след дълго организира нови гонения. През 309 г. баща му Максимиан избягва при [[Константин I]] в [[Галия]], където го сродява със себе си, давайки му дъщеря си [[Фауста]] за жена. Константин става основният съперник на Максенций и подготвя кампания срещу него.

[[Файл:Ponte Milvio-side view-antmoose.jpg|мини|330px|МилвийскияМилвийският мост (Ponte Milvio), – мястото, където се състои битката]]

След неуспешен опит отново да заграби властта чрез бунт, този път срещу зет си Константин, Максимиан бива победен и умира в Марсилия през 310 г., при неясни обстоятелства. Това отваря възможност на Константин I да претендира за властта в Италия и Африка, обявявайки шурея си Максенций за [[узурпатор]]. Войната се проточва няколко години, през които Максенций губи позициите си в Северна Италия и накрая е притиснат в Рим. Въпреки че разполага със силна армия, включваща [[катафракт]]и (тежка бронирана конница), Максенций няма опит и умения на военачалник, а неговиянеговият режим е непопулярен сред поданиците му.

Максенций получава предсказание от [[Сибилски книги|Сибилинските оракули]], според което врагът на Рим ще загине пред стените на града, поради което той изчаква армията на Константин да се придвижи до столицата без да предприеме почти нищо. Двусмисленото предсказание се сбъдва – в известната [[Биткабитка на Милвийския мост|'''битка при Милвийския мост''']] нанад река [[Тибър]], Константин надделява над Максенций, който пада в реката и се удавя по време на боя ([[28 октомври]] [[312]] г.), в същия ден на който преди 6 години става император.

Победоносният Константин осъжда спомена за Максенций на проклятие ''([[Damnatiodamnatio memoriae]])'', съгласно древната традиция.<ref>[http://www.livius.org/articles/concept/damnatio-memoriae/? www.livius.org]</ref> От неговото управление датира [[Базилика на Максенций и Константин]] – най-голямото здание, строено някога на [[римски форум|Римския форум]], шедьовър на късноантичната архитектура. Друг значим строеж в Рим е Цирка на Максенций на [[Виа Апия]].

!align="center"|Максенций ([[306]] – [[312]]) съ-императорсъимператор с [[Максимиан]], [[август]] повторно, ([[306]] – [[308]])