Магн Максим: Разлика между версии

| описание = Римскиримски император

| изображение за личността = [[Файл:Solidus Magnus Maximus-constantinople Dep 38-7.jpg|център|285px]]

'''Магн Максим''' ({{lang|la|Flavivs Magnvs Maximvs Avgvstvs}}) е изтъкнат военачалник на [[Западната Римскаримска империя]] и римски [[император]] в периода [[383]] -– [[388]] година. Родом от областта [[Галеция]], в северозападна [[Испания]], той служи като командир на войските в [[Британия (римска провинция)|Британия]] по времето на император [[Грациан]], срещу когото оглавява метеж.

Според [[Павел Орозий]] и [[Сулпиций Север]] войниците заставят Магн Максим да приеме императорската власт, въпреки нежеланието му, но [[Зосим]] твърди, че е подтикнат от завист към издигането на Теодосий. След бягството и убийството на Грациан през август 383 г., Магн Максим узурпира императорската власт в Британия, [[Галия]] и Испания, но не нахлува в Италия, тъй като алпийските проходи са охранявани от войските лоялни на малолетния [[Валентиниан II]], брат на Грациан. През 384 г. Магн Максим споразумява примирие с източниятизточния владетел [[Теодосий I]] и е признат за законен император на запад, в замяна на което малолетният [[Валентиниан II]] остава начело в [[Италия]], [[Панония]] и Северна Африка.

Като император на Запада, Магн Максим установява своята резиденция в [[Трир]] и обявява своя малолетен син [[Флавий Виктор]] за [[Август (титла)|август]] и наследник. За кратко време става популярен владетел, въпреки че дължи успеха си на съюза с [[алемани]]те. Той е първият император, който официално осъжда еретици - през 385 г. богослова [[Присцилиан]] и няколко от учениците му са екзекутирани в Трир. През 387 г. издава едикт, с който защитил правото на [[евреи]]те да имат [[синагога]] в [[Рим]].

През 387 г. след нов конфликт войските на Магн Максим нахлуват в Италия и влизат [[Рим]], а Валентиниан II побягва в Константинопол и търси помощ от източния император Теодосий I, който поддържа правото му над трона и започва кампания на запад. Управителят на Северна Африка се обявява против Максим и окупира [[Сицилия]], а в същото време [[франки]]те нападат границата по река [[Рейн]]. Легионите на Западната Римскаримска империя са ангажирани срещу варварите и това попречва на Магн Максим да се противопостави успешно. Теодосий I получава решаващата военна помощ от готските федерати и варварските наемници. Магн Максим е победен в [[Илирия]] и Италия ([[Битка при Сава]], 388 г.), войниците му дезертират, а при [[Аквилея]] се предава на победителя и по-късно е обезглавен. Синът му споделя подобна участ, удушен в Галия от военачалника [[Арбогаст]].

В преданията на британските [[келти]] Магн Максим (Магнус Максимус) остава под името [[Максен Уледиг]].<ref>Бересфорд Елис, Питър. Кратка история на келтите. Унискорп. София. 2008. стр. 112</ref>.

|align="center" |[[Грациан]]<br>([[375]]- – [[383]])

!align="center"|Магнус Максимус<br>([[383]]- – [[388]])

|align="center"|[[Теодосий I]] ([[379]]- – [[395]])